Когато идва на срещата ни, Вики Терзийска е като тийнейджърка – със спортна шапка и раница на гърба.

По нищо не личи, че това фино момиче е родило първото си дете само преди девет месеца. Да, момичето с "кафеви" очи е вече майка.

И като такава, се притеснява много повече дали дъщеря ѝ си е изяла пюрето, отколкото как ще мине поредното ѝ участие с групата.

Защото вече е в онзи период от живота си, в който няма Аз – има Тя, Маргарита.

Виктория Терзийска пред Edna – за майчинството и „Маргаритка“, за Петър и кавалерите на изчезване, за музиката преди и сега и за съдбата, която винаги си знае работата.

Изобщо не ти личи, че си раждала...

Ами аз си го виждам (смее се). Хората не виждат, ама аз си го виждам.

Как успя толкова бързо да се върнеш във форма?

Причината не е в усилията, които полагам сега, а в спорта, който правих преди да забременея и да родя. Момичетата и жените, които полагат усилия да изглеждат добре преди бременността, много по-бързо се връщат във форма след това.

Не трябва обаче да ходиш на спорт само за да изглеждаш добре. Трябва и да ти харесва.

За мен зумбата и пилатесът бяха две неща, които толкова добре съчетавах и ходих почти всекидневно в залата да тренирам, именно защото ми беше приятно.

Явно това много добре се отрази на тялото ми, защото то се върна почти в същата форма, която си беше преди.

А по време на бременността спортува ли?

Не. Аз имах категорична забрана за спорт, защото имах ниска плацента, а  в този случай лекарите не ти позволяват да се движиш много. Позволени ми бяха само разходките. Моят лекар дори ме заплашваше: „Виктория, ще те хоспитализирам. Стига обикаля насам-натам“. Затова си почивах повече.

Как те промени майчинството?

Категорично промени центъра ми. Преди се грижех изцяло за себе си, за своите нужди, за това аз да се чувствам добре. А сега съм изтеглена много назад, задраскана съм някъде и присъства тя, Маргарита. Тя е моят център и гледам първо на нея да ѝ добре и след това, ако може и на мен.

А аз като човек артист, който обича изкуството, съм свикнала да оставам сама със себе си, с мислите си. Сега това по никакъв начин не може да се случи и много ми липсва.

Липсват ми моментите, в които си имам своето време. Но и това ще дойде пак. Просто в момента тя много зависи от мен физически, което пък ми носи страхотна радост. Виждам някакви малки неща, които ме правят супер щастлива и ми дават криле.

Какви неща правите двете заедно по женски?

Например, танцуваме. Показвам ѝ най-различни движения и тя супер много се радва. Или я слагам в слинг, или я държа в ръцете си и така танцуваме. Също така правим най-различни видове гимнастика. Пускам ѝ много песни, пея ѝ.

Снимка: Личен архив

Какви песни ѝ пускаш?

Аз я научих да слуша класическа музика още откакто беше в корема ми. Смятам, че класическата музика ужасно много успокоява сетивата. Прави те по-хармоничен, по-спокоен, по-улегнал, кара те да не се тревожиш много. И то не само при децата, а при всеки един човек.

Другото, което ѝ пускам, е проектът „Маргаритка“ – кръстен е на нея и тя има честта да е един от първите му слушатели. Това е диск, който излезе на пазара буквално преди дни и който включва най-известните детски песни, изпяти от мои колеги. Средствата от този проект ще отидат за построяването на детска площадка в София, която ще бъде с музикални елементи. Това е другата кауза, която в момента много занимава съзнанието ми. (Повече за проекта "Маргаритка" вижте ТУК)

Откъде дойде идеята за това?

Идеята за това площадката да е музикална дойде от диригента Стефан Недялков. Той трябваше да ми даде позволение да направим нов аранжимент на песента „Над смълчаните полета“, защото неговият баща Христо Недялков е композитор. И когато му споделих, че искам да направя площадка, той ми каза: „Виктория, защо ще правиш обикновена площадка, каквито има навсякъде. Направи нещо, което е свързано с музиката“.

И така се роди идеята за музикална площадка. На нея ще има музикални инструменти или малка сцена. Вече имам подадена ръка от Столична община, които ще ми дадат терен за построяването ѝ. Тази площадка най-вероятно ще се появи следващата година, като на мен много ми се иска освен в София, да направим такива площадки и в други по-големи градове в България.

Кои изпълнители застанаха зад идеята?

Събрахме много популярни лица, които изцяло доброволно участват, за което много им благодаря. Това са Белослава, Влади Ампов-Графа, Орлин Павлов, Михаела Филева и VenZy, Любо Киров, Мариана Попова, Мая Бежанска, аз също пея. С Борко Чучков направихме нова версия на песента „Дъга“ – 100 % си я спомняш. Също така, направихме и Youtube платформа, в която към всяка една песничка ще пускаме 3D анимация. 

Измислихме нови герои – Мими, Биби и Маргаритка, които се надяваме да се превърнат в новите любимци на децата. Постарахме се да изберем песни, които освен всичко друго, възпитават в някакви навици младото поколение. Графа, например, пее песента „Родина“, в която се говори за семейството, за това кое е хубаво в нашата родина.

Орлин Павлов пее „Зеленчуци, който не яде“ и как децата трябва да ядат зеленчуци, за да са силни и хубави като него. „Мила моя, мамо“ я изпя Белослава с топлия си глас. Стана един много приятен проект. Затова много се надявам хората да го приемат положително и това, което сме стартирали, да се превърне в хубава традиция.

На кого прилича Маргарита?

Изцяло на баща си. Направо му е одрала кожата. Аз съм по-тъмна и с тъмна коса. Маргарита е русолява, със светли очи, с бяла кожа. Много фина фигура има, което според мен е благодарение на мен. Най-вероятно ще има някакъв артистичен характер, защото ужасно много се радва на музика. Но това е защото аз непрекъснато я водя в студиото и тя поема всички тези вибрации. Свиря й на пиано, на което също много се радва.

Какъв човек искаш да стане?

Какъвто тя реши. Аз не смятам, че родителството е начин да наложиш живота на детето си. Смятам, че то само трябва да избере пътя си. Аз съм живяла по много либерален начин с моите родители и смятам така да отгледам дъщеря си. Искам тя сама да си намери пътя. 

Снимка: Личен архив

Кръщаваш я на майка ти, с която имаш много специална връзка. Какво от вашите отношения искаш да пренесеш в отношенията ти с Маргарита?

Може би точно тази свобода, която майка ми винаги ми е давала. Никога не е била от майките, които се обаждат, дуднат, мърморят. Напротив, винаги ме е оставяла да правя това, което искам, разбира се, с всички последствия, които трябва да понеса след това. И тъй като аз сама съм си взимала решенията, това ме е карало да се чувствам достатъчно значима в моите очи.

Това искам да продължа и с Маргарита. Както и начина, по който разговаряме с майка ми. Ние можем да си кажем абсолютно всичко – без задръжки, без нещо, което да ни спира. Можем да отидем на барче двете, на ресторант, да си изкараме готино, да имаме махмурлук и да се „лекуваме“ на следващия ден.

А има ли нещо, което няма да повториш?

Категорично да. Винаги ме е карала ужасно много да ям – яж, та яж. Ама не ми се яде. И сега виждам, че е същото нещо – детето изяде ли си всичко? Не, майко, не си изяде всичко (смее се). Смятам, че още от сега то може само да си определи колко му се яде, колко му се спи.

Петър има двама сина от предишния си брак. Как го промени първата му дъщеря?

Определено е изключително грижовен и много внимателен. Смятам, че ще бъде страхотен баща, защото обръща внимание на ужасно много детайли, които аз, може би в бързината, пропускам. Но той е специален, което означава, че тя ще има страхотно мъжко рамо, на което да се опре. Това е много хубаво за едно момиче. Връзката между дъщеря и баща е много специална и той тепърва ще я преоткрива.

>>> Продължете към страница 2 на интервюто с Вики Терзийска >>>