Когато бях ученичка и събирах в един тефтер разни мисли, които ми се струваха по-смислени за споделяне в лексикони от стандартното "Ти си роза, ти си крем, ти си щастие за мен", попаднах на една сентенция, която ме вдъхнови сама да започна да измислям афоризми, вместо да преписвам популярните клишета. И тя беше: "Каквото и да кажеш за любовта, все ще бъде вярно". Горе-долу така започнах да пиша за любов. Какво друго да те интересува, когато си ученичка? Определено мога да кажа, че не си спомням да съм изживяла любов, която да не съм превърнала в афоризъм.
И да установя, че всичко, за което може да те вдъхнови любовта, в крайна сметка те отвежда до опознаване на самия себе си. Всичко, заради което може да те отведе до отчаяние – също е безкомпромисно огледало на вътрешния свят. И шанс да избереш как да продължиш живота си от тук нататък – мотивиран от вдъхновението или нахъсан от отчаянието.
Сега, в големия лексикон, който повечето от нас попълват почти всеки ден под формата на статуси, наблюдения, кученца, котенца, изгреви, залези, мъдри мисли от класици и авторски наблюдения, не мога да не забележа, че наред с политика, икономика, музика, цитати от кого ли не, духовни учения - любовта между хората продължава да ни вълнува по един чаровен, но и в голяма степен лексиконен начин.
Затова този път реших да подбера няколко мои мисли, афоризми, наблюдения, правила, вдъхновени от любовта, които съм споделяла в големия лексикон. Истината е, че не са много. Вероятно, защото вече не съм ученичка. Сега, далеч по-вълнуващ за мен е пътят на сърцето, който е много по-различен от онова, което обичайно се приема за любов. Но поне се надявам от мислите, които ще споделя с вас, да ви стане по-светло на душата по време на светлите празници.
*
Съдбовните срещи в живота са ужасно малко. През цялото останало време се влюбваме в символи.
Харесва ми да откривам своята истина във всяка една любов. Иначе човек живее или в сантименти, или в мечти. Не ме устройва. Това, което си привлякъл – това си ти сега.
Top of Form.
Войната съвсем не е междуполова. Тя винаги е вътрешна и е свързана с промяна на навиците в общуването помежду ни.
Любов е когато поискаш да си преподредиш живота. Просто секс – когато бързаш да се върнеш в подредения си живот.
Криворазбрана цивилизация – политиците вярват, че ги избираме, за да ни управляват. И мъжете вярват, че ги избираме, за да ни управляват. Знам, че и някои жени вярват, че затова са избрани от мъжете, но това не променя формулата. Но като сте с тази вяра, не се чудете защо се появява въпросът: "Ти защо не ме обичаш вече?". Идеята е да се избираме, за да си партнираме, не за да си стъпваме на вратовете... Или бъркам?
Консумирай нечие присъствие, а не неговото отсъствие.
Чувствителността, емоциите, сетивността и духовността не са бъбриви. Бъбриво е единствено желанието ни да си ги обясним и оправдаем. Много често – излишно бъбриво.
Въобще не е трудно да срещнеш сродни души и супер готини хора за партньорство. Малкото неудобство е, че Пътят ви може да не се окаже общ. А партньорствата е хубаво да не ни отклоняват от Пътя. Ей това недоразумение лекичко ни цака, но това е положението. Засега.
Сладкото е, когато се споделя настоящето. Когато споделяш миналото, неволно караш другия да общува не с теб, а с призраци. Очевидно му е нужен добър терапевт или най-добре екзорсист.
Не вярвам в разделите. Временното отдалечаване е само необходимо време за проверка на клишетата, в които вярваме, и за адаптация към приемане на нови гледни точки. Господ е събирач, за когото времето е твърде относителна категория.
Има хора, които просто обичаш. И искам да имам една много голяма къща, дворец направо, за да могат всички те да идват и да си отиват, когато им е приятно. Искам да имам такова място, където да си знаят, че дори и да са излезли за цигари и да са се върнали след 10 години и попитат "Какво има за вечеря?", никога няма да попитам "Къде беше?", просто ще се радвам, че отново сме заедно на общата маса (кръгла, разбира се).
И да няма значение кого още ще заварят на масата, искам да си бъдем всички заедно. Щом животът ни е събрал в някакъв момент и рязко сме се обикнали, да няма никакво значение къде и какво сме правили в периодите на физическо отдалечаване. Което също означава, че и аз ще идвам и ще си отивам... в това отношение много ми е важна взаимността. Важното е да си знаем, че имаме дом, в който винаги можеш да се завърнеш, да знаеш, че си обичан и да ти е много добре.
Моментите, в които си с някого или някъде на 100%, са единствените смислени мигове в живота ни. Добре е да се има предвид, че всяко преживяване под 100% е деформирано и вече подлежи на други закони, в които неизбежно има игра, хайде да го кажа меко. Тоест, всяко стопроцентно отдаване на нещо или някого, върви в пакет и с тоталната независимост от ситуацията след това. Всичко друго е игра, сделка, очакване, амбиция, куп неща... в които няма нищо лошо, развиват се чудесни качества, но само не ги наричайте "любов", моля.
Въобще - обичайте живота, защото той няма друга цел освен да ни учи на любов. По неговите си, понякога твърде странни начини...
И тъй като сме в навечерието на празника, посветен на безусловната любов към човечеството, каквото Възкресението е, ми се иска да ви пожелая да усетите у себе си именно тази любов. Защото макар сляпата вяра във Възкресението да е малко примитивна, тя все пак е по-добра от скептичния разум, който приема за истина само онова, което може да си обясни чрез ограничения си капацитет. Не сме създадени само от разум. Сетивата ни често знаят много повече, така че пожеланието ми за Великденската нощ е да наблюдавате сетивата си и онова, което ще ви накара да притихнете в себе си... Ами ако това е любов?