Как една думичка стана най-прекрасният подарък за Ивет Лалова
Крамарска от "Игри на волята" покори Боровец
Забраниха на бременната принцеса Беатрис да пътува
Сестрата на Елизабет II - голямата бунтарка и красавица
Нели Сано пред Мон Дьо: Катастрофата е най-трудният момент в живота ми(ВИДЕО)
Джейн Фонда на 87: Edna жена, която остарява със стил и класа
Катето Евро с намек за още внуци: Имаме ли новина? (ВИДЕО)
Фики Стораро: Дъщеря ми е много сериозна, синът ми е по-лигав, като Емрах! (ВИДЕО)
Валентина Георгиева е име, което трябва да запомним. Най-добрата състезателка на България по спортна гимнастика, която спечели златен медал на прескок на Световната купа в Баку, и си осигури квота за Олимпиадата в Париж, даде специално интервю за Gong.bg, в което говори за най-тежкия период в спортната си кариера, когато е получила тежка контузия в коляното и на 17 години отново се е учила да ходи.
Валя признава, че с много търпение, воля и характер е преодоляла всички трудности и този период вече е в миналото. Гимнастичката, която за първи път ще участва на Олимпиада, е горда, че ще има възможност да прославя България. И не крие, че има големи амбиции и се надява да вземе медал от Париж.
Edna.bg решихме да ви ракажем повече за нея, за силата и крехкостта, за амбицията и дисциплината и за това, че да мечтаеш е първата крачка към това да успееш.
Как започна всичко?
Когато Валентина е била на четири години, майка й я записва на художествена гимнастика на „Герена“.
"На стадион „Георги Аспарухов“ залата е разделена на две части. От едната е художествената, а другата спортната и през повечето време, по време на загрявката, аз обръщах повече внимание на спортната гимнастика. Винаги съм била енергично дете, гледах постоянно как тези каки и батковци скачаха и правеха цялото това нещо с желание, докато в художествената гимнастика не ми беше интересно. Там нещата са по-бавни и не е моето.
Говорих с мама дали ще можем да се свържем със спортната гимнастика. Аз три години тренирах художествена гимнастика, на шест години ни заведоха в залата на Раковски и ни свързаха с моя треньор Филип Янев и първата тренировка трябваше да е пробна – тридесет минути да скачам на батута, което най-хубавото нещо за всяко едно дете, за да види той дали има качества в мен за спортна гимнастичка – гъвкавост, сила и т.н. Обаче от 30 минути времето мина на час и половина и когато сме излезли с треньора ми от залата аз съм била с усмивка до ушите и съм казала, че предпочитам спортната гимнастика пред художествената", спомня си тя.
Разбира се, романтичните детски спомени на спортиската са миксирани и с не едно и две препятствия в живота й. След тежка контуция, тя се учи да ходи наново на крехките 17 години.
"Аз в деня на контузията много неща не си спомням. Много ми дойде психически и когато отидохме в болницата в Германия, ми казаха какво всъщност се случва. Казаха ми, че имам проблем с кръстната връзка по тестовете, които ми направиха. Аз не знаех какво е това, знаех, че треньорът ми е преминал през това нещо, но нищо подробно не знаех. Когато се прибрахме в България и вече разбрах как стоят нещата, треньорът ми каза - приготви се с адски много търпение, защото физическото аз ще го направя, но психически трябва да се стегнеш, за да го преодолееш".
А как е преминала през тази трудност и кои са били хората, които са стояли неотлъчно до нея - вижте в специалното интервю на Gong.bg във видеото горе
