Управлявай реалността чрез сънищата си, момиче!

12.11.2018 17:00

Сигурно сте чували за осъзнатото сънуване. Не съм го практикувала нарочно – в смисъл да реша съзнателно да го направя, но според разни изследователи един човек на всеки петима, веднъж в месеца преживява осъзнато сънуване.

Напълно възможно е да са съм се извъртяла на въртележката на тази статистика. Но медитирам редовно, така че и това се брои. Идеята е, че докато сънуваш, можеш да управляваш събитията в съня си без да се събуждаш.

Вече има много книги и филми вече по тази тема, а напоследък е особено любима и в текстовете на съвременните български писатели. Има и такива школи, не точно школи, но нещо като работилници – събират се едни хора и се учат как да сънуват осъзнато. Има си техники, има и опасности, добре е човек да проучи нещата, преди да се захваща насериозно.

Но мисълта ми беше, че когато практикуваш нещо такова, колкото повече напредваш, толкова повече ти става ясно, че състоянието, което наричаме „будно” също е форма на сън и че след като можем да управляваме сънищата, можем да управляваме и реалността.

В началото е малко объркващо, дори може да е плашещо, защото осъзнатото сънуване, или така наречените Liquid dreams могат да ни предложат и страшен сценарий или обратното – прекалено омайващи с цветове и красота картини, от които въобще не ни се излиза.

Това може да бъде по-неприятно дори от страшните сънища. Спасението от кошмара е да се събудиш, облян в пот, но все пак се събуждаш.

Ако се научиш да го управляваш и да избереш как да излезеш от неприятната ситуация, може да станеш майстор на това и на яве. Но прекалено красивите сънища са като песните на сирените в митологията. Толкова омайни, че ти е трудно да устоиш, реалността ти става чужда, грозна, постоянно искаш да избягаш в някакъв въображаем свят. И е много по-трудно да се събудиш.

Или хайде, да го кажа по друг начин – да приемеш различните реалности, в които пребиваваш.

Трудно е да се обясни, че единствената разлика между това, което наричаме сън и будно състояние е като разликата между „твърдо” и „течно” състояние във физиката. Осъзнатото сънуване неслучайно се нарича Liquid - „течна” форма на реалност. Знаете, сънуваме някакви секунди, колкото и дълго да изглежда, докато денят и емоциите, през които преминаваме, е доста по-дълъг. Все едно тази течност се е втвърдила и се влачим в нея като в някакво желе.

В съня, можем да си помислим за някого и той да се появи на мига. В реалността също може да се случи, но обикновено отнема поне няколко часа, а друг път – цели дни. Понякога години.

На сън може да ни хрумне идея как да се измъкнем от затруднена ситуация и картината да се промени за миг. На яве, минава известно време, извършваме някакви действия и едва тогава, ако сме задържали този фокус, ситуацията се променя. Важното е, че и в двата случая, можем да вземем решение и да променим картината.

Истинската новина коя е? Независимо на какво транспортно средство към друга, паралелна реалност се качваме – сън, мечтаене, бленуване, медитация, хипноза, едно нещо остава неизменно – подсъзнанието. То не прави разлика между сън и будно състояние. Реагира единствено на онова, което преживяваме. Реагира със страх – кошмарът, реагира с радост, реагира и с решение – но само, когато има осъзнатост. Осъзнатост, че не си пионка на независещи от теб обстоятелства. Стига да не забравяме, че „Животът е сън” и всичко, което преживяваме е „под завивките”.

Имам позната, която живее само в розовите си сънища. Много е красиво в нейния свят. Но е някак пусто. Няма много хора или ако се появят, нещо се случва и изчезват. Тя постоянно иска да го сподели с някого този свой много красив свят, но се притеснява да не й го разрушат. Като богата домакиня, която не приема у дома си гости с деца, за да не изцапат скъпия кожен диван. Така е и тази моя позната. Подлага на тежки изпитания желаещите да легнат в леглото й с балдахин и рози. Като принцеса от приказките ги изпитва със сложни гатанки. Докато ги изпитва, те не могат да видят истинското й лице. Постарала се е да има маска.

Всеки път, когато разказва своята история, или да кажем – своят сън, той стига до момента, в който героят е издържал изпита и тя открива своето лице. Но тогава сякаш става някаква магия и героят се изпарява. Изчезва ей така, щрак, както си седи пред нея. Не бяга, изпарява се. Дори той е леко шокиран, че изчезва от картинката. Тя не може да се събуди от този сън. Всеки път стига до там и се събужда изпотена като от кошмар. Обикновено й трябва време да поседи сама в красивия си свят и отново да закопнее за присъствие. Всеки път с все повече страх, с по-изискани гатанки, но и с повече вяра, че ако това наистина е любов, другият ще остане.

Веднъж я посъветваха да забрави за своя сън и да влезе в нечий чужд. Просто да опита нещо различно като картина. Не нещо ужасно, а например малка къщурка, селска идилия, босоноги дечица, малко по-кални обуща пред прага, но все пак с цветя в градината, дървена маса и хляб, който разчупва и го раздава на другите. Тя опита, наистина опита. Но тези кални обуща, не, сърцето й не издържа, това не е за мен каза и се изпари като дим от съня, който не прие за свой. Макар дори да не беше прекрачила прага и да не беше докоснала хляба.

Моля ви, не я винете. Защото по някакъв начин всички сме едни и същи. Сънуваме и от време на време се докосваме в своите сънища. Понякога каним гости в своя сън и имаме преживяване, което помним само от своята гледна точка. Друг път сме посетители в света на някой друг и преценяваме чуждия сън единствено според своите подсъзнателни мерки и теглилки. Понякога оставаме, понякога изчезваме и се събуждаме някъде другаде.

Това осъзнаване лично мен ме доведе до нежелание да давам съвети на други жени. Особено в емоционалния свят. Често си мисля, че знам прекрасно какво трябва да направи някой друг, за да се справи със свой емоционален казус.

Но истината е, че това, което знам, би работило само за мен, в моя сън. Вярно е, че има някакви общи правила, но дори и тях всеки преживява индивидуално.

И не четете правилата за успех на другите жени. Изучете своя сън, дайте си сметка какъв е и управлявайте само тази реалност. За чуждата – забравете.

Още от Михаела Петрова: