Умението да се радваш е ново за мен. По-голямата част от живота си съм прекарала, съпътствана от една тъга, пулсираща някъде в дълбините у мен. В очите ми обикновено има един тъжен отпечатък, дори когато съм усмихната и като цяло се чувствам добре.

Дълги години дори обичах тази тъга – откривах я в творбите на символистите, в търсенията на романтизма, в творческото поле, когато пиша. Тъгата ми е родила едни от най-хубавите ми текстове. Най-трудното в процеса на раздялата ми с тъгата беше именно паниката, че ако се освободя от нея, няма да мога никога повече да пиша. А писането е моя професия единствено, защото е начин на съществуване, а не работа. Не зная как се живее без постоянно да си записваш нещо.

Забелязах, че когато имам пълноценни радостни преживявания, не ме тегли да си записвам. Те просто са и не могат да бъдат обхванати от ограниченията на думите. Дори няма метафора, която да ги побере.

Преди години един от най-добрите ни журналисти, Евгений Станчев, казваше на младите репортери, че ако сутрин, преди да отидеш на работа, не се ядосаш поне на три неща, не ставаш за журналист. Особено в ежедневник.

Горе-долу същото е и в другите професии, които са свързани с публично писане – ако не си критичен, какво пишеш? Какво търсиш? Какво анализираш? Ако изследваш вътрешната си природа и не се срещнеш със сенките, на практика никаква работа не можеш да свършиш за себе си.

Ето този тип тъга, която е малко екстремна и превръща живота ти в едно постоянно увеселително влакче, в което всеки път преживяваш страховете си, когато се спускаш надолу и помпаш адреналин с високи честоти, за да се усмихнеш накрая пречистен, е начинът на живот, с който сърце не ми даваше да се разделя.

Това беше и причината да се гмурвам в разнообразни емоционални преживявания за далеч по-кратки периоди – колкото да стигна до тяхната дълбочина, да се срещна с вътрешните си демони, да обсъдим какво правим и как да се балансираме взаимно и да се изкача на билото, където има само светлина. Но в един момент това приключва. И тогава не ти остава друг избор, освен да замълчиш и да се наслаждаваш на това да си добре.

Факт е, обаче, че на този етап мога да кажа само, че взаимоотношенията със света стават много по-приятни. Не съм в състояние да кажа как става. Това е врата, през която всеки минава сам.

И все пак, ето някои подсказвания, които може да приемете като ориентир или спокойно да захвърлите в кошчето като "поредните глупости":

• Да си отворен за възможности, без да ги анализираш (това ми беше най-трудно).

• Да си даваш ясна сметка какви са ти предубежденията и достатъчна критичност, за да преценяваш дали ти вършат работа по отношение на това "чувстваш ли се щастлив", когато се съобразяваш с тях. Носят ли ти пари или добро прекарване. Но все пак, нека парите да не бъдат самоцел, за да не отнемат радостта от преживяванията, за които избираме да си плащаме.

• Да не се вкопчваш в онова, което идва в твоя живот, но да го цениш, докато е там. Нищо не е даденост и нищо не е вечно.

• Да осъзнаеш, че си част от природата и нейните цикли, а не от разписанието на влаковете. В природата нищо не умира, не загива и не изчезва завинаги, само се адаптира към условията на живот. Динозаврите може да ги няма, но бактериите са тук със сигурност и ще пребъдат, дори когато хората добият статута, който сега имат динозаврите. Следователно, имаш задачата да използваш по най-добрия начин онова, което е сега и да си готов да се адаптираш, когато то вече съществува под друга форма, която може и да не разбираш, но това не променя характера на съществуването.

• Да разбереш, че няма да спечелиш нито една битка, ако водиш войни. И че няма да ти се налага да водиш битки, ако в себе си имаш мир.

• Да се грижиш за интуицията си, която не мисли и не чувства, а прави. Тя е действие, което синхронизира най-благоприятните обстоятелства и разчиства всички препятствия. Затова най-често не я забелязваме. Ако я забележим обаче, и позволим да ни води, със сигурност ще ни заведе на хубаво място, защото никога няма да има никой на света, който да ни обича и да ни желание най-доброто от нашата висша същност, която ни напътства чрез интуицията.

• Да приемеш, че проявлението дава най-добрите решения и отговори, а не думите и съветите, дори на най-мъдрите и умните.

• Да разбереш, че няма какво да научиш от чуждия живот, можеш да научиш всичко на света само, ако си любознателен към своя.

• Никой друг, освен теб, не може да реши кое е добър секс и каква връзка е подходяща за теб.

• Няма лошо да похарчиш някой и друг лев за онова, което искаш да научиш, за нещата, които ти харесват и доставят радост – музика, филми, храна, дрехи, обувки... за добър масаж, но ще бъдеш на голяма загуба и при това не само финансова, ако плащаш някому, за да те учи как да живееш. Така храниш неговата мечта и цел, не твоята. И доброволно се отказваш от своя собствен живот.

• Онова, което може да научим от някой друг, бил той приятел, гуру или някакъв авторитет, е само принципът, че за всичко съществуват алтернативни гледни точки и това че ги има, може да ви поощри да създадете своя. И да си я следвате, докато не изчерпите преживяванията, които може да ви предложи и дойде време да си създадете нова алтернатива.

• Когато станеш сутрин и си зададеш въпроса: "Какво имам да правя днес?", първият отговор да бъде: "Да съм добре".

• _________________ (попълнете празното място).