Публикуваме превод на материала на Кейт Бишоп за ELLE, озаглавен "When 'Love Bombing' Turns Into Harassment".
Всичко започна с букет цветя.
Открих го на бюрото ми в един мрачен следобед. Пищни червени рози и лилии бяха разпръснали венчелистчетата си по цялата ми клавиатура. След дълга борба с трънливите стъбла успях да открия картичката със захаросано послание.
Не, днес нямах рожден ден. Нито пък подателят беше дългогодишният ми сериозен приятел.
Подателят беше човек, с когото поддържам приятелски взаимоотношения от няколко месеца.
Паралелно с пристигането на пратката бях бомбандирана със съобщения, които ме уведомяват колко умна, красива и секси жена съм. Това повлия благодприятно на моята самооценка и ме накара да се чувствам в стихията си.
Честотата на изпращането им беше малко тревожна. Смартфонът ми сигнализираше за ново известие само през няколко минути, дори когато не съм отговорила на последното съобщение.
Истината е, че това не ме притесняваше, защото отдавна не бях обръщала внимание на личния си живот. В главата ми прекаленото внимание беше за предпочитане пред никакво.
Предупредителните знаци бяха факт, но го осъзнавам едва сега. Не знаех за съществуването на термина "любовно бомбандиране", което отлично описваше поведението му - агресивно и настойчиво ухажване, съчетаващо екстравагантни жестове и настойчива прява на романтични чувства.
Т.нар. любовни бомбандировачи създадат у вас необичайно силен романтичен интерес и постепенно дапочват да ви оплитат в мрежите си. А когато усетят, че започвате да се привързвате към това специално отношение, атакуват изненадващо и ви хващат неподготвени и зависими от тяхното внимание.
За щастие, в моя случай диагностицирах любовния бомбандировач навреме. Бях на кръстопът в живота си и не виждах бъдеще с него. Знаех, че това е правилното решение, но въпреки това се чувствах ужасно. Спомних си за всички озадачаващо големи жестове, които е правил за мен, без дори да ме познава добре, и това събуди опустошително чувство за вина.
Поведението му тогава беше оздачаващо, но след раздялата нещата още повече се усложниха. Триадата от трогващи послания, които бях свикнала да получавам, бързо се трансформира в потоци от нежелани, а понякога обидни думи.
Проблемът е, че съвременната поп култура обрисува съвършената романтична връзка точно по модела на "любовното бомбандиране" - натрапчиво поведение, което нараства и преминава в доминиращо.
Опасностите от тези взаимоотношения често се пренебрегват - кой не обича да бъде затрупват от подаръци, шоколад, рози и потоци от комплименти? Така ние свикваме да толерираме токсичното поведение на този партньор, защото едно гласче в главата ни не спира да повтаря: "Няма да намериш друг, който да прави тези неща за теб."
Ако някой, който познавате отскоро, каже, че не може да живее без вас, това говори повече за него, отколкото за вашите взаимоотношения.
Любовното бомбандиране е форма на тормоз - кара ни да се превърнем в уязвими и лесни за манипулиране хора, като може да ни тласне към далеч по-зловещо деструктивно поведение.
Пълноценните връзки са силно удовлетворяващи, но трудни начинания. Необходимо е двамата заедно да поддържате и насърчавате откритостта. Защото тя, Любовта, не идва с големи букети цветя и гръмки думи. Тя стъпва на пръсти и се прокрадва тайно в живота ти като нечакана гостенка. А за да я задържиш до себе си се изисква време, търпение и взаимно себераздаване.
