Красотата е навсякъде, стига да имаш око за нея, казал си Господ, взел буре с барут, драснал клечка кибрит и настанал Големият взрив. Насред хаоса Той създал райската градина, от калта направил Адам, а от реброто на Адам сътворил Ева – Edna жена, с която светът станал още по-красиво място.
Заиграли се Адам и Ева. Тичали из градината, играели на криеница сред дърветата до деня, в който Ева не откъснала Edna ябълка от забраненото дърво. Подържала я в ръцете си, гледала я с любопитство, а после с Адам отхапали по малко от нея. Красотата и любопитството вървят ръка за ръка. В този момент двамата осъзнали собствената си красота. Осъзнали и красотата на телата си.
Красотата трябва да бъде споделяна.
Разгневил се Господ, прогонил Адам и Ева от Едем. Захлопнал след тях портата на рая и ги оставил да се оправят сами с изкушенията и предизвикателствата на света, който бил създал за шест дни. Познали вече любовта, двамата продължили да играят на невинност. Денем се къпели в бистри езера, а вечер заспивали уморени под стрехите на горските дървета. Ликували с красотата около себе си. Не спирали да се целуват, защото вярвали, че устни, които не целуват, се усмихват тъжно. А за тъга било твърде рано.
Двамата посрещали залези и изгреви, изпращали сезони, рисували, пеели, пишели стихове. Претворявали красотата в реквиеми, оди, симфонии и картини, тъй като тя била най-същественото нещо, с което Бог ги дарил. Любовта ги накарала да прогледнат. Виждащите очи знаели какво да искат, а с тях и ръцете се научили по колко.
Минавали годините. С времето Адам и Ева ставали все по-егоистични. Вдигали си скандали, любели се, после пак се карали за незначителни неща, докато в един момент не осъзнали, че телата им са твърде остарели, за да бъдат лоши един към друг. Можели да оценят кое е добро. Доброто винаги надделявало над злото. Тогава на лицата им се появила онази красива тъга, която се ражда с опита.
Познанието трупа тъга. Тъга, която привлича.
Спомнили си за онези млади години, когато си играели на воля сред ябълковите дървета. Спомнили си за Бог, който ги прогонил от Едем, но оставил портата на рая незаключена, защото знаел, че някой ден те отново да се върнат при Него.
Edna вечер, докато лежали на тучна поляна, Адам и Ева погледнали нагоре към небето. То било закичено с милиарди звезди. Красотата наистина ще спаси света, помислили си те. И се унесли усмихнати, сгушени един в друг.
