Хрупкане на солети, шум от намачкване на пакетче чипс, лекото свистене на ютията, докато глади, нашепващи думи, докато някой си разресва косата, потропване по масата, отгръщане  страниците на книга, потракване на домакински прибори, подреждане на бюрото на приглушена светлина и при онази особена, натежала тишина, в която може да се чуе изтракването на кламер, падането на лист, тупването на химикалка.

Шум от разбъркване на тесте карти и шляпането им на масата, потракване на клавишите на клавиатура... всичко това може да предизвика усещането, че те полазват тръпки. Все едно, че кожата настръхва, но от вътрешната страна.

Гъделичкащото усещане, “мравучкането” може да експлоадира в главата от най-неочаквани шумове, да премине през шията по гръбначния стълб, да ни разтърси и след това да изпитаме блажен релакс.

На всички ни е познато, случва се да го приемем и като свръхестествено, ако не го свържем с отчетлив дразнител. Аз например, не признавам масаж, при който не съм изпитала това вътрешно настръхване. Случвало ми се е и по “свръхестествения” начин – по време на медитация, когато чета нещо, когато пиша... Честно казано, при гладене не ме е полазвало, макар че ако гледам как някой глади, като нищо ще задрема.

Никога нямаше да ми хрумне обаче, че гледането на клипове с такива дейности и шумове, които да провокират мравучкането, ще се превърне в хит в този наш странен век. Оказа се, че във видео платформата "YouTube" има над 30 000 такива видеа и повече от 80 000 абоната на каналите, които предлагат преживяването, наречено ASMR. Акронимът означава “автономна сензорна меридианна реакция”, която се свързва с интензивно усещане за удоволствие и приятна тръпка.

Някои го наричат “мозъчен оргазъм” и издирват клиповете, които ще ги доведат до това състояние със същата упоритост, с която други търсят порното, което ще ги възбуди. Но може би не е много правилно да се нарича така, защото “побиването на тръпки” е желано от хора, които търсят екстаза на вътрешния мир, а не екстаза на възбудата.

Изгледах няколко такива клипа. Не ме полазиха никакви тръпки, даже ме дразнеха леко, но все пак се замислих защо толкова много хора са започнали да търсят това удоволствие, особено вечер, под завивките, след стреса на ежедневието. Лесно е да ги наречем “откачалки” и да отминем. Но по един или друг начин, всички търсим своите пътища към “откачането”. Изглежда то ни е необходимо, за да не полудеем, за да не се разболеем, за да излезем от себе си – от всички идентификации, с които се обличаме през деня, за да изживяваме изборите си.

Психолозите, които наскоро са започнали да изследват страстта на хората към тези еднообразни шумящи и шептящи клипове, твърдят, че онези, които ги слушат редовно, стават по-толерантни, умиротворени и съпричастни към другите. Например, не се дразнят, когато някой разтоварва пълна количка на касата в супермаркета. Вместо това, лесно влизат в онова притихнало вътрешно състояние, което постигат с видеата и започват да се очароват от бавното вадене на продуктите и поставянето им на лентата за маркиране...

Жените са по-толерантни, когато мъжът им играе на табла или карти с приятели, очароват се от шума на разгръщането на вестника, не стават нервни, когато децата трополят и ровичкат из разнообразни предмети в къщата.

Това е добре. Мир да има, винаги е добре. Средствата, с които го постигаме, също са си личен избор. Но все пак се чудя – променила ли се е вече природата ни? Доскоро успокояващите звуци се свързваха с ромолене на вода, шум на океански вълни, пеене на птички, жужене на насекоми, полюшване на листа и клони от вятъра... сега те вече са шум от подстригване, от пакетче чипс, от потракване на клавиатура... На една приятелка бебето заспива само и единствено на шум от сешоар – тя му го пуска през приложение на телефона си.

Стимулирането и отварянето на сетивата е моя много любима тема. Твърдо вярвам, че когато насочим внимание към тях, може да открием необятни и очарователни светове у себе си. Чрез сетивата се свързваме с интуицията и я развиваме. Убедена съм, че това е най-прекият и един от най-приятните пътища към себепознание и освобождаване.

Но все свързвах тази еволюция на сетивата с нещо, което реално може да ме докосне, да помириша, да вкуся, с красота, която да видя или природен звук, който мога да чуя – например, тупването на снежинка на тротоара... Не ми хрумваше, че сетивата ни ще се развият дигитално. И ще отключат свръхсетивността си към екстаза на умиротворението с помощта на  електронните устройства.

Сигурно за много хора тази посока на развитие е в стил “тръпки да те побият“ в негативния смисъл. Мен не ме притеснява, стига да не станат хит умиротворяващи видеа, в които някой реже нещо с флекс. Може пък на следващото поколение да му е нужна точно такъв тип сетивност за оцеляването и развитието му. Няма как да знаем. Но поне да сме информирани.