Рая Синева
„Трябва ли винаги жените да умират? Нека някой мъж също умре. Убих го, за да запазя честта си”.
Това казва 28-годишната Чилем Доган – туркинята, която простреля мъжа си с шест патрона, след като системно я малтретирал и след поредния опит да я принуди да проституира. Казва го без угризение, с високо вдигната глава, готова да го направи отново, ако можеше да върне времето назад.
Не съм привърженик на максимата „око за око, зъб за зъб”. Вярвам, че насилието поражда насилие и на жестокостта не бива да се отвръща с жестокост.
Вярвам обаче и в друго – вярвам, че понякога човек има моралното право да потърси справедливост. Да защити себе си, когато няма кой друг да го направи. Да потърси възмездие за насилието и тормоза, които са му причинили. И когато животът ти е в опасност – твоят и този на децата ти, имаш моралното право да го защитиш, дори с цената на друг човешки живот.
През месец май тази година бяха изнесени стряскащи данни за броя на жертвите на домашно усилие у нас. Статистиката сочеше, че 1 милион от близо 4 милиона българки са жертва на тормоз вкъщи, а за 30 % от жертвите той продължава средно по 10 години.
Не мога да си представя ужаса, който изпитва една жена, жертва на домашно насилие. Адът, който изживява всяка сутрин, питайки се дали няма да ѝ е за последно. Дали днес нечия агресия няма да бъде фатална за нея, за семейството, за децата ѝ. Тя носи ясното съзнание, че този ужас може да продължи до безкрайност. Очаква го да се повтори днес, утре, другиден, а може би и следващите 10 години.
Ще бъде ли жива тя обаче 10 години по-късно?
Нейният живот отдавна не ѝ принадлежи. Изпитва ужасяващо чувство за безпомощност. Осъзнава, че няма кой да я защити, няма кой да сложи край. Докато не реши да го направи самата тя.
Да вземе пистолета и да изстреля 6 куршума? Или не?
Кой може да обясни събудилия се инстинкт за живот и самосъхранение, желанието за възмездие и отмъщение, натрупаните с всеки побой гняв и ярост? Кой може да не ги разбере и да не ги оправдае?
Аз не мога. Може би защото съм жена.
Не прокламирам убийството като начин да бъде решен проблемът. Не призовавам жените да застават с пистолет в ръка срещу насилника си. Вярвам обаче, че ако някой има правото да отвърне на удара с удар, то жертвите на домашно насилие са едни от тях. Разбирам го. Оправдавам го.
И без грам колебание мога да кажа: „Респект пред една убийца”.
Прочети още:
Отмъщение с боя: Грозното лице на изневярата
Всяка четвърта българка - жертва на физическо насилие
