Това не е същият човек, в когото се влюбих (l. част)

Това не е същият човек, в когото се влюбих (l. част)
Снимка: Thinkstock

Михаела Петрова

Бях решила този път да напиша няколко думи за изневярата, без конкретна причина, просто ми хрумна, но видях, че Наталия ви е дала изключително ценни съвети, така че ще се въздържа. И все пак, след като и на двете ни е хрумнало по едно и също време, явно е нещо актуално.

И си запазвам право да подновя темата в някакъв момент от възстановителния "след-изневяра" период, когато вече сте готови да чуете алтернативна гледна точка, която да ви помогне да не я приемате чак толкова лично.

Защото наистина не е лично – той не го прави срещу вашата женственост, а заради своята мъжественост.  Горе – долу на принципа, на който ви изневерява с любимата си кола. Това запомнете ако се случи да преминете през променливите на верността.

С или без изневяра обаче на всеки му се е случвало поне веднъж в живота да каже репликата "Това не е същият човек, в когото се влюбих".

Без значение от пола. Истината  е, че това е абсолютно същият човек, само че вие сте се влюбили в потенциала му, както и в собственото си отражение, впрочем. И когато с течение на времето той или тя не реализират този потенциал, се чувствате излъгани.

Ако не ми вярвате, питайте майката на този човек. Тя ще потвърди, че винаги си е бил точно такъв, какъвто го виждате без фотошопа на влюбеното око. И това не го прави по-малко чудесен. Макар че онова, в което някога сме се влюбили, също се брои.

Както се брои, че едно дете като малко е рисувало или си е играло на смел и непобедим войник, или пък е свирил на китара в училищната група, а после е избрало да бъде счетоводител.

Просто ежедневието с някого има способността да тушира някои от най-ярките му краски. Точно както и животът сам по себе си ни кара да изоставим шиенето на рокли за любимите си кукли и всички детски игри, в които сме балерини, певици, учителки, лекарки, за да получим образование, което  не просто да ни изхранва, а да ни помогне да живеем приятно, да отговорим на социалните изисквания, а ако ни се получат нещата и да пътуваме, да имаме онези неща, които ни харесва да притежаваме.
И не е случайно, че някои любовни връзки или служебни романи издържат много по-дълго, отколкото някои бракове. Или че има много по-верни на своя шеф секретарки, отколкото верни на мъжа си съпруги.

Те го виждат в ситуации, в които упражнява властта си, организира и управлява, което само по себе си му придава мъжкарски ореол. И това със сигурност не е същият човек, който гледа футболен мач у дома.

Не, че има нещо лошо в гледането на мачове, но емоционалността, която би разкрил като своя същност в такъв момент, при всяко положение не е същата, каквато е в бизнес средата.

В любовните си връзки пък по-често разкрива онази своя детска същност, която му напомня, че все още може да свири на китара, да пише стихове, да мечтае, а и да си поиграе, включително на някои игри за пораснали момченца, без да се притеснява, че децата ще видят или че след всичко това ще трябва да изхвърли кофата за боклук и да купи кисело мляко.

Както правилно беше забелязала и Ерика Джонг – те не търсят толкова секс, колкото ухо, което да ги чуе. И, добавка от мен -да ги погледне възхитено.

Възхищението, но когато е искрено, а не отиграно, е един от най-големите стимули за мъжа да запретне ръкави и да постигне целите си. И е много добър афродизиак, също така. Затова не е чудно и че си превежда погледа на очите, които му казват: "ти вече не си същия човек:, като "ти вече не си вдъхновяващ", тоест "вече не ставаш за нищо".

Знам, че някоя от вас ще каже: "ами да направи нещо, че да ме вдъхнови", но тази работа не става по поръчка. Тя или извира от сърцето, или не.

И другата причина да не съдим строго онзи, който вече не ни вдъхновява така силно, както в началото на връзката, отново е в нас самите. Защото светът е огледало. Особено личната вселена на взаимоотношенията.

За никого не е някаква огромна тайна, че любовта ни прави по-красиви, по-вдъхновени, по-добри, по-загрижени за себе си – почти е закон, че жените отиват на фризьор и си купуват я нова рокля, я нова чанта или пък ново секси бельо, а мъжете по-често се сещат да се къпят и обикновено се осмеляват да развият някой свой позакърнял талант.

При всяко положение се стремят да й покажат нещо, което могат, дори то да е да сковат библиотека. Тя пък винаги е склонна да се възхити и да го поощри.

После свикват един с друг, ежедневието ги завърта. Онзи концерт, изложба, огромната библиотека за къщата, която щяха да си направят заедно, са останали някъде в младежките мечти.

Тя е престанала да ходи на фризьор, да си купува нова рокля, да не говорим за секси бельо, защото  сметките и кредитите за малкия апартамент са ги притиснали отвсякъде и съвсем определено това не е същия мъж, нито това е същата жена.

Съществува и варинат в другата посока – на онези, реализирали първоначалните си мечти като двойка. За тяхната точка на пречупване ще разкажа следващия път. Но все пак искам да завърша позитивно. Не всичко е загубено.

Потенциалът, онзи, в който сме се влюбили, си е там като възможност. И от двамата зависи да насочим вниманието си към него отново. Има неща, които може, а и трябва да свършим за себе си съвсем сами, но реализирането на потенциала ни не може да стане без адекватно партньорство. Така е устроен network-а на Вселената – в мрежата можем да се включим само когато си взаимодействаме.

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти