Наскоро в социалните мрежи истински бум предизвикаха два текста, публикувани един след друг. На първия заглавието беше: "Ако искаш да спасиш света, обичай мъж. Наистина го обичай". Много беше хубав. Но когато се появи продължението като за мъже със същото заглавие, само че с "обичай жена", макар да беше много красиво, много му личеше, че една и съща теза е писана от жена, в опит да съвмести в себе си две различни гледни точки.

Преди време имаше и едно писмо от мъж след развода му, което също обиколи интернет, само че много мъже се усъмниха, че го е писал мъж. В никакъв случай не искам да кажа, че мъжете не могат да изпитат дълбока любов, чийто смисъл е: "обичай жена до дълбините на своите сенки, до най-големите висини на своето същество", само смятам, че мъжете не говорят на този език за своите емоции. Нито за своето осъзнаване, че жената е много специално същество за тях. И според мен малко се мъчат, когато ние се опитваме да им вменим, че това е отношението, което искаме от тях.

Когато изкоментирах, че през тази гледна точка нещата ми звучат малко като в лексикон, се наложи да понеса и известна доза женско жужене, но поне за себе си съм сигурна, че не искам някой да ме превръща в “религия“. И в общи линии съм го избягвала. Нямам нищо против обаче партньорството с мъже, които са се потрудили да имат относително ясна представа за себе си, когато подхождат към една връзка. Защото наблюдавам, че подобна осъзнатост за самите тях, им помага да не приемат и жените едностранно и повърхностно.

Няколко дни след като бумът от “харесвания“ и “споделяния“ на този текст отшумя, а и аз съвсем забравих за него, случайността под формата на внезапен проливен дъжд ме постави в едно помещение, където разговорът в компанията на трима мъже се чуваше, сякаш говореха на нашата маса. Зарадвах се, че мнението ми се потвърди. Дори когато един мъж е сравнително осъзнат, той не говори така.

Не познавам лично основния оратор, който цяла вечер обясняваше на другите двама каква им е голямата грешка с жените, но имам бегла представа кой е. Виждала съм го тук-таме през годините и си бях съставила мнение, че е от онзи тип, които са въвлечени безмилостно във "вечния купон" на едно нелишено от стил, но по някакъв начин повърхностно, съществуване. Затова и ми стана приятно да разбера, че онова, което е било повърхностно, е била единствено моята преценка.

Той обясняваше нещата с обичането на жените на другите две момчета горе-долу така:

"...Проблемът ти е, че не си даваш време да наблюдаваш тази жена. Запознаваш се, излезете няколко пъти и от няколко реплики или нещо, което е направила, решаваш, че ти е ясна. Даваш газ и си мислиш, че всички са еднакви. Това е все едно да кажеш - индийците са такива, американците онакива. Само в готови схеми мислим, ей в това ти е проблемът, пич..."

"...виж сега, има реална случка и измислена история. Реалната случка само отключва модели, които са ти познати. Знаеш ли какви са тези модели? Вкъщи си наблюдавал как се държат един с друг майка ти и баща ти, прочел си нещо в някоя книга, гледал си схемите във филмите и това ти е станало модел на мислене. Това обаче са схеми, това не е тя, брато. И като имаш реална случка, ти я свързваш с измислена история и започваш да се ядосваш на това, което си си измислил и си викаш “тая не става“. Ей тая простотия ме влудява..."

"...как да наблюдаваш ли? Започни с дъха си. Ти докато си вдишал, си забравил, че си го направил и въобще не знаеш, че издишаш. Сега ще ти го обясня с една стълба, която изкачваш за първи път. Тогава внимаваш и гледаш къде стъпваш, като я минеш десет пъти, я научаваш и започваш да слизаш и да се качваш по нея, без да се замислиш. Става ти модел тази стълба. Обаче, ако с тоя модел тръгнеш да изкачваш някоя различна стълба, ще се претрепеш. Така е и с дъха, ако го наблюдаваш, ще забележиш, че в града дишаш по-плитко, за да не поглъщаш много газове и мръсотия, като си сред природа, започваш да дишаш по-дълбоко, за да поемеш чист въздух. И ако станеш съзнателен, ще имаш различни техники за дишане на различни места. Същото е с жените. Всички са различни. Ние се държим с тях по навик и затова ги вкарваме в несъзнателните си модели..."

"...съзнателен живот какво значи? Да осъзнаваш, че всеки момент от живота ти не е схема. И само като виждаш всички тия „схеми“, можеш да избереш да създадеш свой собствен модел. Тогава, пич, може да обичаш една жена истински. Когато се научиш да наблюдаваш, ще наблюдаваш и нея. И всеки миг ще бъде интересен и различен. Така ще ѝ дадеш и на нея шанс да не е принудена да се вмества в женските им модели..."

"...не, виж, те са интуитивни, тя ще оцени, че не я вкарваш в модела на майка ти или на някоя измислена история. Иначе, ти като мислиш за нея в схеми, тя те вижда, че вместо да ви е хубаво, ти си все по-нещастен и се чувства виновна. Не може да разбере какво искаш, мисли, че нещо не прави правилно, започва да се съветва с приятелки, те я вкарват в някаква схема и става мазало. Така я убиваш, направо я смазваш и тя става все по-объркана. И вместо да ви е готино заедно, започвате да се избягвате. И се спасявате с клишето, че всички са еднакви. Не само, че не са еднакви, а всеки момент е абсолютно различен от предишния. Тогава няма да имаш и нужда да палиш газ след всяка, дето нещо не ви се е получило. И може да преоткриеш всичките в Edna."

Е, горе-долу това означава "обичай жена до дълбините на своите сенки, до най-големите висини на своето същество" в симултанен превод от мъж. Така съм съгласна и да бъде "спасен света чрез обичането на жена", когато заради собствената си осъзнатост, ѝ даваш шанс да не е принудена да се вмества в модели и схеми. И тогава тя ще си позволи да те обикне по уникалния начин, по който тя го умее.