Ти си звезден прах...
"Всеки атом от твоето тяло е дошъл от звезда, която е експлодирала някъде из Галактиката. Най-вероятно атомите в лявата ти ръка и атомите в дясната ти ръка не са дошли от една и съща звезда. Това е най-поетичната страна на физиката. Ние всички сме звезден прах. Ти нямаше да си тук, ако някоя звезда не беше експлодирала, защото елементите като въглерод, азот, кислород и желязо, елементите, които създават живот и движат еволюцията напред, не са били тук от самото начало. Те са били създадени сред ядрените сблъсъци на звездите. И единственият начин да влязат в тялото ти, е ако някоя от тези звезди е била така любезна да експлодира. Ето защо трябва да забравим за всичко друго, в което ни карат да вярваме. Ние сме сътворени от звезди. А звездите са загинали, за да можеш ти да си тук днес."
Ти си звезден прах - колко красива е тази мисъл. Сега ми изглежда толкова логично защо в очите ти съзирам цялата Вселена и защо ми се струва, че в теб има нещо космическо, нещо вълшебно, което искам да докосна на всяка цена.
Ела с мен и нека си направим Космос. Убедена съм, че някоя звезда е избухнала специално за нас двамата и сега в моята лява и в твоята дясна ръка се подвизават атоми от нея. Това обяснява защо, когато ме хванеш за ръка, всяка моя гънка пасва идеално с твоята.
Представи си само колко сме силни, когато сме заедно. Та ние можем да си създадем Вселена. Имаме всичко нужно в самите нас - атоми, напоени със звезден прах и сблъсък, мощен, колкото любов. Всичко, което трябваше да направим, за да стигнем до тук и да се срещнем, бе да се оставим на случайността.
Благодаря на звездата, която е избухнала преди милиарди години, за да те създаде. Ти със сигурност си най-красивото нещо, което е успяла да изтъче от своя звезден прашец. Ти си красив, аз съм красива, всички ние сме красиви и блестим по свой собствен начин и то отвътре, благодарение на космическото, което носим в себе си.
Толкова е вълшебно, когато си помисля, че аз и ти сме просто едни пътешественици, сблъсък на атоми, звездни частици, които пътуват из безкрая. Но сме спрели за миг, на точното място, в точното време, за да се срещнем, да се влюбим и да споделим един с друг краткия миг на съществуване, който имаме. Този момент е безкрайно ценен. Той е една миниатюра на фона на вечността, но е всичко, което с теб имаме.
Ти си прашинката, около която ще си образувам Космос. Остани с мен, за да си съставим цяла Вселена. Онази звезда не е избухнала напразно преди милиарди години.
Прочетете още:
- Ти си млада, неомъжена и без деца? Значи си напълно некадърна
- Кисело ли е гроздето, лисичке?
- Маршът на незадоволените жени
- Порокът да бъдеш млад, щастлив и талантлив…