Ежедневно се сблъскваме с всякакви теми, които са в една или друга степен табу за обществото. Една от тях са порнофилмите. Ще го кажа директно – всички гледат порно, но не си признават. От тийнейджъри до възрастни хора. Дори дядо ми гледа порно. Няма място за смут. Няма място за сочене с пръст. Това са нормални неща. Съвсем естествено е човек да има нужда да му е хубаво.
Къде е проблемът тогава? Ето къде е: във вманиачаването. В това, че когато един 16 годишен пич гледа филмчета за възрастни, остава с впечатлението, че истинският секс е такъв, какъвто го вижда на екрана – шумен, бурен и безкраен. Страхувам се, че ще разочаровам и вас и себе си – не е.
Снимането на порнофилми не е като да чукаш гаджето си, докато съквартирантът ти ви снима със айфона си. Порноиндустрията е цяла машина. Машина за пари. Голотата продава. Там няма чувства. Там има игра. Норматив. Задължения. Затова хората, които участват в подобни продукции се наричат актьори. Защото играят роля. Роля, за която получават тлъсти хонорари.
Тяхната работа е да пропагандират секса като течен шоколад Нутела. Това е тяхната цел. Те са задължени да изглеждат така, сякаш всеки момент ще се разпаднат на съставните си части в следствие на екстаза. Да, да...
Ние мъжете харесваме атрактивни жени, с дълги крака, дълги коси и големи гърди, които се раздават. Нека не се залъгваме. Ти, приятелю, който четеш този текст, би дал мило и драго за една такава мадама. Блондинка, брюнетка, червенокоса – без значение. Не се опитвай да ме заблудиш. Би бил готов да застанеш на четири крака за една такава кукла. Това е така, защото ценностите в съвремения свят са размити до степен на изличаване. Красотата става все по-изкуствена, все по-силиконова. Грим и помада. Макиаж. Дотам. Нищо повече.
Вероятно вече е на мода да го правим като по телевизията. Да викаме до небесата и да симулираме оргазми, вместо да бъдем честни един към друг. Чувал съм за доста връзки, които се разрушават заради това, че мъжете не обръщат достатъчно внимание на жените си. И тук съвсем логично идва следващият въпрос: каква е причината да става така?
Обяснението според мен е следното – колкото повече потъваш в илюзията на порното, толкова по-малко е удоволствието, което изпитваш в рамките на своя реален полов живот. Рутината те поглъща: ходиш на работа, зяпаш циците на колежките, пускаш си забранени клипове в обедната почивка, прибираш се, вечеряш и си лягаш. Първо ти. Жена ти заспива часове след теб. Незадоволена. Разплакана.
Лесно е да си заек като всеки трети и да мислиш само за своето удоволствие. По трудното е да бъдеш мъжкар. Не мачо, а мъжкар. По-трудно е да бъдеш отдаден на жената до себе си, да я ухажваш, да я галиш, докато се събужда, да ѝ правиш подаръци, да я утешаваш, когато ѝ е криво, да ѝ бъдеш опора, когато няма сили, да я изслушваш. Ако отделяш по един час на ден, за да общуваш с нея, едва ли ще ти се налага да прибягваш изобщо до порнографията.
Сещам се за една реплика от култовия филм на Ларс фон Триер „Нимфоманка“. Репликата гласеше така: „тайната съставка на секса е любовта.“ Толкова вярно е това, че нямам думи. Какъв смисъл има да докосваш нечие тяло без обич? Какъв смисъл има в това да ти пука само за собствения ти кеф? Какъв смисъл има в това да пренебрегваш другия? Няма смисъл. Няма причина да пропиляваме времето си в заблуда. Порнофилмите са именно това – една голяма заблуда. Един балон, който всеки миг ще се спука.
10...9...8...7...6...5...4...3...2...1...0...
Интернетът спря. Завинаги. Прегърнете човека отсреща. Той е също толкова ценен, колкото вас. Не го губете за нищо на света.
Прочетете още от Росен Карамфилов:
Поезията и жената са едно и също - Вселени... Не се ли отдадеш напълно - гориш
Сексът движи света, а любовта забавя движението
Един аналогов човек в дигиталния свят...