Чувала съм, че на света имало два типа жени – немирните и тези, които не си признават, че са такива. Наричайте ги както щете – палави, буйни, непослушни. Със сигурност сте далеч от истината.

Също така съм чувала, че някъде съществували и добри порядъчни момичета. Да, да, точно там, където живеят Дядо Коледа, чудовището от Лох Нес и Феята на зъбките.

Но това, което съм чувала най-често и то изречено от женски устни, са пикантните тайни – от миналото, от настоящето, от бъдещето...

Когато усмивката ехидно напира да излезе наяве, ала завоалирано бива прикрита от загадъчен полуанфас в стил Мона Лиза.

Следват думите: “Но тихо, мъжът ми не знае...”

Всъщност любимият специалитет на дамите е ордьовърът на потайността. Ако всички мацки си имаха тайно феминистко общество, със сигурност пропускът за членство в  клуба щеше да е Edna голяма тлъста мръсна тайна!

Защо ли? Защото всички си имаме такива, момичета!

Няма жена, категорично заявявам – няма жена, която да не крие поне един факт от миналото си на необвързана нимфа, който счита за позорен и дискредитиращ.

Тези компрометиращи истини биват прилежно укривани точно от най-близкия ни човек. Мъжът, който ни счита за светици с ореол на главата и пърхащи крила.

На женска раздумка обаче езикът винаги се развързва и тези мигове започват да излизат наяве.

Най-често разказът започва с обичайното: “Имаше там, някога, един мъж, който...”, а завършекът винаги е уникален и неповторим.

Шттт! Мъжете до нас не знаят за безброй непристойни ситуации, в които знайно и незнайно се озовавахме още от ученическите години, та чак досега.

Тайна е, тайна голяма! Броят на господата, с които сме си били повече от близки. Броят на господата, за които си поплакахме през годините и заради които индустрията за производство на кърпички процъфтява.

Броят на господата, чиито лица ни се искаше да забодем съм стрела в десятката на дъска за дартс.

Момчето, което се надявахме, че въпреки всички емоционални неточности в прецакания му мъжки механизъм, ще ни заобича. Момчето, което тичаше след нас, ухажваше ни, но все пренебрегвахме глуповато.

Мъжът, чието доверие предадохме и наранихме, както и онзи, другият, който изневери на нас.

Всички тези образи сглобяват пъзела на женския позор, за който дамите не обичат често да говорят, но пък за сметка на това често си спомнят и идеализират.

Да, мислете си така, драги... Че мъжете до нас не знаят за всичко това!

Всъщност, я чакайте... Не са ли били разигравани в подобни женски манипулации и самите те?

100% все още ги е срам, че “онази кучка” не откликна на чувствата им или че е разбила сърцето им... Само че никога няма го признаят и ще изтъкват само геройските си мигове от живота.

И докато те гордо обичат да ни разказват своите истории от славното ергенско минало, част от които са силно преувеличени или дори измислени, то ние предпочитаме да запазим всички тези похотливи преживявания само за нас и да си ги спомняме с лека свян и задоволство.

Тази вечер вероятно ще си легнем, ще се сгушим на топло в неговите прегръдки и отново ще си мислим какво е и какво можеше да бъде – миналото, настоящето, бъдещето ни.

Той ще ни притисне силно и ще е напълно наясно с това, което сме преживели. Но ние ще заспим убедени, че тайните ни винаги ще останат неразкрити от тях. След това със спокойствие, преди да затворим очи, ще си прошепнем на ум: “Шшт! Мъжът ми не знае...”