Някога жените осъзнаха, че не е грешно да изпитват оргазъм и да го изискват, някога мъжете се научиха не само как да поправят пералнята, но и как да я пускат, някога жените поискаха да имат и друга кариера извън отглеждането на децата, някога мъжете започнаха да правят в леглото със съпругите си онова, за което преди плащаха на проститутки, за да не омърсяват жената, която целува децата им.

Някога жените започнаха да настояват, че в секса им е много важна предиграта. Някога мъжете проговориха за своите емоции. Някога жените започнаха да не смятат, че фелациото е секс, а съвсем малко преди това се развеждаха, ако някой се осмели да го поиска. Някога...

Никога не съм подозирала, че далеч преди сексуалната революция да е преболедувана от всички като дребна шарка, ще започне нещо, което бих могла да нарека сексуалната контрареволюция. Само преди шест-седем години можех да си позволя обобщения от типа, че мъжете не искат секс, а власт или поне ухо, което да ги чуе...

Сега бих се въздържала от подобна категоричност. Не защото аз пораснах, заедно с поколението, което започна да търси по-дълбоките истини за нашите срещи и разлъки, а защото времената наистина се промениха със шеметна скорост.

Само преди десет години бях изумена, че пенсионирани мадам и порно-актриси водят курсове, посещавани от хиляди жени за това как да бъдат по-добри любовници на съпрузите си и как да извличат максимум удоволствие за себе си. Днес... струва ми се, много от тези жени имат на какво да научат момичетата от бизнеса. Защото съвременната жена, съпруга и майка много повече прилича на някогашните хетери, отколкото жените, които не развиват други качества освен способността да се разгонват, ако наблизо има мъж.

Още по-забавното е, че някои от онези жени, наричани фатални, умелите златотърсачки, често претърпяват от частично до пълно фиаско, независимо дали са със средно образование или с две висши, четири чужди езика и богата култура по всички теми заради които някогашните хетери са били уважавани съветнички на  императори и пълководци.

И въпреки това, класическото семейство е в криза, да си го кажем направо – отмира. Дори Къртни Кокс и Дейвид Аркет се разделиха без да се развеждат и продължиха да работят заедно като продуценти. А за раздялата си обявиха нещо, което звучи твърде парадоксално, когато говорим за "разделяне” на двама души – "решихме да преминем през това ЗАЕДНО”...

Мисля си, че колкото и парадоксално да прозвучи за жените, които вярваха, че да нямат тайни със съпруга си е ключът към вечната хармония, навиците свързани с класическото понятие "семейство” все още са силни. А това, че жените отдавна не искат от мъжете да инвестират само в техните рокли и обувки, а искат много повече – да бъде инвестирано в техните проекти, мъжете си го превеждат на "техния език” сякаш някой иска от тях да им плати, за да го надскочат.

А това, извините ме, за цинизма, но на мъжа "не му го вдига” – и преносно, и буквално. Дори и курвите вече го искат, а това вече не ги прави конкуренция на съпругите.

И въпреки това, продължавам да мисля, че цялата тази бъркотия отново ще бъде само един бърз адаптивен период. За мъжете.

Момичетата, както всички знаем, се развиват по-бързо. Като видят, че няма накъде и че идеята не е някой да ги застрашава и омаловажава, ще свикнат да партнират на новата ни същност, в която желанието за истинска и дълбока интимност е водещо.

Това е нашата контрареволюция и тя няма нищо общо с разюздаността, независимо, че и това го можем.