През последните три години, много мои приятелки се разделиха с мъжете си. По най-разнообразни причини и в случая няма да се занимавам с това защо хората взимат решение за развод, нито за това, че понякога и все по-често търсенето на път към себе си означава поне временно да се отърсиш от мита за целостта с другия в партньорството, за да откриеш собствената си цялост.
Някои от тях дори не взеха решението сами, а мъжете ги напуснаха или Съдбата се прояви в ролята си на Дамата с косата. Но така или иначе, фактите са си факти - дори отвикнах да казвам "о, защо?”, и вместо това реагирам само с разбиращо "аха”.
Всяка от тях реагираше различно – някои страдаха тихо, други се впускаха в приключения, трети разцъфнаха, отдадени на любими занимания, за които все не им е оставало време, четвърти стиснаха зъби и започнаха да се оправят сами.
Но ако има нещо общо, то е, че на всички до една се сблъскаха с проблема, че сигурният секс им липсва. Няма значение дори колко е бил редовен във връзката, брака или каквато там е била констелацията.
"Докато живях с мъжа си никога не съм си взимала вана с ароматни соли” – каза ми едната, но сега, когато го правя редовно, защото не мисля за вечерята, след това не мога да мисля за друго, освен за секс.
Друга в началото беше очарована от свободата да флиртува, да се смее, да обядва и вечеря с приятели и колеги, да се запознава с нови хора, освободена от повинността да се съобразява с нещо друго, освен със собствените си желания, но много скоро й залипсва усещането докато се смееш и флиртуваш да си гушнеш и целунеш някого. Много бързо разбра, че в средата, в която е общувала заедно с мъжа си, всъщност не може да флиртуваш безконтролно – винаги ще бъдеш "жената на еди кой си” и дори мъжете, които принципно не биха имали нищо против да изкарат няколко нощи с нея, няма да го направят.
И от солидарност към мъжа й, може би, но много повече защото искат в компанията, в която си пият и се забавляват, да няма утежняващи обстоятелства. Много време й трябваше, за да опита късмета си – не за връзка, а за партньор за секс с някого от друга среда. Но отново не й се получи. Е, получи й се, но човекът я попитал тя какво очаква от него сега. Казала му "нищо” и той повече не се появил на хоризонта.
"Какво да искам – вълнуваше се ядосано, както умее да го прави всяка жена, осъзнала, че сама си е причинала неуважително отношение към себе, - той какво си мисли, аз не мога да имам нищо общо с него, извън секса. Беше ни хубаво, можеше пак да бъде, но не знаех какво друго да правя с него. Ние принадлежим на различни светове”.
Трета не може да повярва, че мъжът, с когото е прекарала най-вълшебните си нощи, внезапно се ожени за друга и когато се роди детето му, започна да я търси единствено заради секса, защото, както й казал: "Теб толкова те желая, че никога нямаше да бъда спокоен, ако си ми жена”.
И въобще защо във времената, в които хем сме много по-освободени, хем си учим урока, че по-ценно е първо да си изясниш кой си ти и да станеш цялостен със самия себе си, сексът продължава да ни мъти водата. Да ни отблъсква, когато не сме си отворили и сърцето за другия, да ни плаши ужасно, когато тялото откаже да слуша разума, "че сме от различни светове” и се разтвори за другия, сякаш напук на всичките усилия, които правим, за да бъдем вътрешно стабилни? – така мога да обобщя въпросите, които си задават моите приятелки, наскоро преживели своите раздели.
И ако си мислите, че имам отговор, не. Този път нямам. Мога да кажа със сигурност, че времената на "сексуалната революция” отминаха. Времената на патриархата, в които жената трябваше да се напасва по мъжа си, какъвто – такъв, също.
Очевидно е, че всички търсим нови формули на близостта. Какви ще бъдат те, не знам, ще поживеем, ще видим. Но пък не е лошо, че сексът продължава да ни вълнува и да коригира импулса ни да живеем разделени.
