Михаела Петрова
„Преди пет години прецених, че Мария и Иван ще бъдат жестока двойка и взех решение да ги оженя. На Мария подшушнах, че един Иван е луд по нея, на Иван му споделих, че някаква Мария го намира за очарователен и хоп - след месец вече се целуваха по пейките в Морската. Иначе благодарност никаква.
И двамата се ласкаят да мислят, че са мега готини и вървежни и затова си имат гадже, което, разбира се, е смешно. Днес прецених, че и други двама приятели са родени един за друг.
Попитах всеки от тях „Бейби, кво става с любовния живот в Лондон, имаш ли гадже?”. И двамата отговориха „Не”, а аз им казах: „Спокойно, вече си имаш”. Утре ще ги запознавам. Той е със счупена ръка, тя си е обръснала бретона. Въобще, нещата са ми в кърпа вързани“.
Взех за отправна точка един статус на Ирини Зикидис с нейно позволение, защото думите й винаги са весели и много вдъхновяващи. Припомни ми, че отдавна мислех да поговорим и на тази тема. Актуално ли е в днешни дни доброто старо сватовничество?
За млади хора, които тепърва се гмурват в опознаване на страстите си и законите на привличането между половете, може би не е препоръчително. Може да си изпатят от собствения избор, да преживеят някое и друго разочарование, да се зашеметят от въздействието на първите силни оргазми и откритията за проявите на собствената им сексуалност, но това има своите скрити ползи.
Много помага да научиш какви са ти собствените граници, някои да разшириш, други да оставиш. Научаваш се да правиш разлика между изгаряща сексуална страст и обичта, в която има споделяне, приемане и приятелство. Ценно е човек да премине през тези изживявания без външна намеса и подстрекателство от сводници и сватовници, които мислят, че знаят „какво е за твое добро“. Но, честно да ви кажа, това е добро някъде до началото на 30-те години.
След 32-33 годишна възраст, опитът, чувствителността, страстта и разума е добре да направят общо събрание. И да извършат алхимия. Да трансформират онова, което е донесло болка и разочарование в мъдрост и себепознание. Оттам насетне е добре да избираме партньорите си по-отговорно. Вече знаем от колко голямо значение е да имаме сходни интереси и възгледи за бъдещето на света, колко е важно да имаш приятел. Във всеки един смисъл на думата.
Не винаги можем да се справим с това сами. Най-често не можем. Емоцоналният багаж е много и тежи. Натрупали сме го неволно – като започнем от привнесени убеждения от семейното възпитание, липсата на самоуважение, куп подтиснати неясни травми си стоят капсулирани в подсъзнанието и разпръскват сигнали „не се доближавай до мен“. Прекрасни жени се чудят: „Какво става? Защо никой не остава с мен?“ и упорстват: „Аз вярвам в голямата любов и че когато дойде, ще я позная“. Има и такива прекрасни мъже, но те са по-практични и не си задават такива трудни въпроси, а изместват фокуса в кариера, творчество или нещо друго, което запълва изцяло времето, което иначе се споделя с партньора и децата в този отрязък от житейския път.
На всички тези чудесни момчета и момичета, които по разнообразни причини са направили някакъв блокаж, е добре да се помогне. В средата, в която битувам, възрастта е приоритетно над 40. И през последните десетина години все по-категорично ми прави впечатление, че някои от най-симпатичните двойки, взели се на късна възраст, са сватосани. Не винаги директно, защото всички сме горди, вече нещо сме постигнали, имаме минало с бележки под линия и „много добре знаем какво искаме за себе си“. Затова е най-добре приятели да ни подхлъзнат. Точно както го е описала Ирини.
На едно женско партита, коментирахме точно това – че само си мислим, че знаем какво е добро за нас. Истината е, че близките ни приятелки и приятели често имат много по-добра преценка за нас и какъв човек би ни отивал. Спомням си, когато бяхме 20-годишни, моя приятелка се залюби с един 35-годишен момък. Дойде моментът да го запознае с родителите си. А след официалната вечеря майка й плесна с ръце и каза: „Ще ме прощаваш дъще, но този човек е идеален за Рая“. Въпросната Рая, беше със статут „стара мома“ по старите майчини критерии и на неговата възраст. Ако искаше да хваща влака с децата, това беше последният ѝ шанс. Ние с приятелката ми бяхме супер възмутени. Направо шок. Обаче майка ѝ успя да го запознае със Рая. И от години те имат прекрасно семейство и няколко деца. А днес приятелката ми от време на време казва: „Ох, добре, че беше Рая“.
През последните години тези истории се увеличават. Около мен непрекъснато чувам: „Запознаха ни приятели“, „Поканиха ме за кума и той беше кум“, „Въобще не го забелязвах, докато не ми подшушнаха, че много ме харесвал“, „Поканиха ме да празнуваме заедно Нова година, всички бяха по двойки, само той беше сам. Притесних се в началото, но прекарахме чудесно“, “Поканиха ме да играем на Dixit, много интересен човек, с богат вътрешен свят. А ако само така го видиш, ще си помислиш, че е сухар“. Познавам и една двойка, които бяха запознати, когато и двамата си бяха счупили крак. Приятели го завели почти на носилка при нея по време на някакви празници, за да не седи сам. Да си правят компания. Правят си я и до днес.
Въобще, оставете се да ви запознават. А ако имате талант за сватовничество, както Ирини, която цитирах в началото на текста, смело се впуснете в начинанието да събирате заедно хора, които после ще ви е приятно да каните и на гости. И никога не им казвайте, че предварително сте го замислили. Винаги се правете на учудени как така им се получиха нещата.
