Михаела Петрова
„Сънувах старо гадже, което отново се умилква, но понеже му знам номерата, много хитро го приплъзнах да се пробва при едно друго негово старо гадже, за което той си мисли, че не знам. Вързаха ми се и двамата. Много съм доволна” – публикувах този статус в социалните мрежи преди няколко дни.
Маркирах го с хаштаг „ретроградна Венера”, ей така, за веселба. Защото през очите ми минаха на скрол всякакви притеснени коментари от движението на звездното тяло, сякаш е политическа партия, която е обещавала едно пък сега си променя курса и вместо светло бъдеще, ни заробва в капана на миналото.
То не е далеч от истината, че ако прекалено много се връзваш на астрологията, звездните тела в хороскопа постоянно дават поводи да се отказваме от личната си власт върху живота си и да ги прехвърляме на външни, били те и небесни обстоятелства.
Същото е с политиката. Нещата не са по-различни и в интимните връзки. След като веднъж сме се свързали с някого, някаква вътрешна програма ни кара да пускаме юздите и да се оставим на външни обстоятелства да навигират развитието на отношенията ни.
Не ми казвайте, че не е така и че владеете положението. Спомнете си колко пъти сте изричали думите: „знаеш ли, какво се случи?”, „всичко беше чудесно и изведнъж се разсърди/ избухна / излезе с приятели/ появи се друга”...
Сигурно и при мъжете е така, но доколкото не ме лъже паметта и опита, те по-често са започвали разказите си за интимните си връзки с думи от типа на: „знаеш ли какво направих, какво казах, прихвана ме нещо и не се прибрах три дни” или „побърква ме направо, ще отида и ще я грабна”, „докато я гледах как си слага пудрата, й предложих брак”, „малкото й пръстче ме влудява, не мога да мисля за нищо друго”, „обадих се и на двете, леле, какво ще правя сега?”.
Съвсем не казвам, че те поемат сто процента отговорност за импулсите, емоциите и решенията си, но като че ли са по-склонни да го раздават по-агностично. Могат да са комплексари, да се подценяват, да казват: „какъв съм тъпак”, но при всяко положение, по-рядко ще ги чуеш да казват: „днес Луната е без ход, няма да й се обаждам, за да не стане някоя грешка”. Познавам лично и мъже – астролози, дори те не говорят така. Независимо, че са склонни да планират зачеването на децата си на определена дата.
Колкото и да съм против разделението на мъжко/женско, архетипно тези две енергии съществуват. И доминиращата енергия в един човек определя поведението и отношението. Но независимо от тези вътрешни и външни влияния, изцяло в наша власт е да спрем и да си кажем: „Чакай малко. Има нещо, което ме кара да се държа по определен начин и действията ми ще имат последствия. Следователно, коя искам да съм аз в тази ситуация”.
И в този ред на мисли, да се върнем към статуса ми, който неочаквано за самата мен, предизвика подигравателни коментари. От страна на мъже. Тоест, само един коментар, повторен от няколко човека: „И ти пак на сухо”.
Това като го чуя, ми се иска да си напомпам бицепса и да ги държа с главите надолу във водата, докато хубаво се подмокрят. Но това е първичен импулс. Мога да му кажа: „Чакай малко”.
Докато се въздържах от резки отговори и безсмислена виртуална препирня, случайността, появена чрез фокуса си на вниманието върху темата, ми подметна една статия от мъжки сайт, в която авторът – някой си Джед Даймънд, много чистосърдечно обяснява, че само на маса и в срещи помежду си, мъжете се правят на големите пичове, които се вълнуват предимно от секса: „Винаги търсещи секс е част от мъжката персоналност, която ние носим, за да покажем своята значимост”. Но истината, според този автор е, че свързването и проникването в тялото на жената им дава усещане за „мир” и „завръщане у дома”. А тове е нещо, много отвъд всякакъв мачизъм.
Авторът твърди че именно защото ги завладяват тези чувства, от връзките си, те искат нещо, което жените най-малко са склонни да дават. И то е „сигурен пристан” – майчинската сигурност и защита. Правото да бъдат слаби и да си отдъхват в скута й след тежките си битки със света. А жените, съответно, не са особено склонни да го дават, защото имат в представите си някаква представа за мъж – опора и изведнъж получават мъж-дете, за когото те трябва да са опора.
При жените, преживели ревност и насилие, е още по-трудно, тъй като те знаят от свой болезнен опит, че колкото повече слабост и нужда от закрила изпитва един мъж, толкова по-голям агресор може да бъде. Това са думи на автора. Споделям ги като гледна точка. Не заставам изцяло в тяхна защита, но признавам, че лично на мен ми дадоха обяснение за собствения ми сън.
Макар и да не е агресор в никакъв случай, мъжът, когото сънувах е нещо като ходещо клише на представата за „супер готиния пич, на когото всичко му се удава и на когото можеш да разчиташ”. Но когато взаимоотношенията станат сериозни и ежедневни, се оказва, че трябва да го отглеждаш. Точно както малко дете. Затова и бях много доволна, че в съня си, се сетих много бързо къде да го дам за отглеждане. Погрижих се да не го оставя „без дом” и това е моят акт на състрадание и любов към ближния. Към този момент на личната ми и женска осъзнатост. Може да се каже и „от нивото на „моята сегоднешнея сволочност”.
А в контекста на ретроградна Венера, мога само да кажа, че каквито и чувства и емоции от миналото да дойдат на падеж, имате личната сила да направите избор каква жена искате да сте сега. Това е смисълът на „обръщането на хода” на планетата. Да видим илюзиите от собственото си минало и да се освободим от тези, които вече не ни вършат работа.
