Наблюдавам го от доста време. Днешните мъже отбягват жените, които все още не са си създали комфорт по отношение на това, което са избрали да бъдат.

Преди не беше така. Нормалното беше той да е горе-долу наясно със себе си. Жената, която го обичаше или тази, която беше избрала да властва над него, да се самоосигури – в разнообразните проявления на думата ”сигурност“, се нагаждаше към неговия начин на живот. Това беше негласният договор, който повечето двойки сключваха, когато вземат решението да споделят живота си. И от векове насам именно това се нарича някой да е ”мъж на място“ – онзи, който си заслужава, за му бъдеш спътник. В буквалното значение на думата ”спътник“ – неразривно свързан, влияещ, отразяващ, но като луната – спътник.

За мъжа беше нормално да е стабилен като земята – да осигурява твърдостта, здравата основа, на която да стъпиш. Обществено положение, добра професия, смислен занаят или поне да знае как да ползва ръцете си, за да създаде къща, да оре земята, да гледа животните. И дори, когато жената е била с по-серт характер и ярка индивидуалност, тя пак му е влияела доколкото да го стабилизира, а не за да бъде водачът.

От тези времена датират стратегиите, родени от самия живот, да развиеш усет кога на един мъж трябва да му се дръпнат юздите и кога не трябва да се прави нищо друго, освен да го оставиш да си кара както си знае. Защото, знаете, когато ги оставиш да си карат по тяхному, когато е без значение, става по-лесно да ги държиш изскъсо, когато наистина е важно.

Това е горе-долу схемата на патриархалния модел. При това в най-хубавия ѝ вариант. На издевателствата над женската психика няма да се спирам. Това не е моята война и в този свой живот не избрах да участвам в тази схема.

Но все пак, убежденията, заложени генетично от нашите майки, баби и прабаби, е жива у нас. Според теорията на ”семейните констелации“, в информационното си поле носим убеждения на 7 поколения назад. И да вярвате, и да не вярвате, все тая. Те ни влияят, бъгват се като подсъзнателни реакции, когато се изправим в реалната ситуация на съжителството с някого. Малко по малко обаче, минавайки през своите любови и разлъки, нелепостта им става очевидна. Нещо се е променило. Обяснения - хиляди, разочаровани от взаимоотношенията си, обвиняващи мъжете и жените – милиарди. Чудещи се какво не правят както трябва – може би, милиони. Тези, които са се сепнали, че нещото, което бойкотира мечтата им за щастливи взаимоотношения, все пак е в тях самите, не са чак такова голямо мнозинство в света.    

Няма виновни, че сега не е така. Слава богу, че сега не е така. Все по-нормално е жените да имат свой собствен живот и да се наслаждават на комфорта и сигурността, която си създават сами. Все по-труден става животът на мъжете със здраво вкоренени нагласи, че този издишащ модел е единственият верен път. И за тях е непосилно да останат на тази висота. Видимите признаци са – стават мързеливи, нямат сила, депресират се от безизходицата или от силните на деня. Винаги е имало ”силни на деня“ и обичайно са били опиянени от властта си кухи глави, това не е сериозна причина за мъжката криза.

Може би, възраждането на земята, за което се говори, е свързано повече с женската енергия, отколкото с мъжката. И този колективен организъм, който е човечеството, започва да усеща, че на този етап е по-ценно да се опре на сигурността, която създава жената.

Любопитното е, че много жени, които почувстваха в себе си импулса да самоизлекуват душата си, се разделиха със съпрузи и дългогодишни връзки. Усещаха, че пътят, по който тръгват е несъвместим със стария модел на взаимоотношения. Разните му там битовизми и нарастващата непоносимост към тях, направиха нещата по-лесни за взимането на решение.

Но от друга страна, забавното е, че същите тези мъже, които изглеждаха като паметник-неразрушим на идеята за ”здраво стъпилия на земята мъж“, изключително лесно се адаптираха към връзки с други жени, които вече са си създали собствен комфорт и с учудваща лекота поведоха същите тези мъже към нов, по-различен и дори осъзнат начин на живот. Може би разделите се наложиха, защото свързваме асоциативно нашите бивши партньори със собствените си стари убеждения, които вече сме готови да изоставим. Може би затова много жени са истински щастливи и за миг не са самотни в свободното си съществуване, а други приеха да бъдат стабилността за някой нов мъж (когато синовете им пораснаха достатъчно).

Достойнството на новия човек е, че с него няма история на общите ни навици. Има вдъхновение и готовност да наблюдаваме разгръщането в новото си себеусещане. Разбира се, рано е за крайни заключения. Процесът на новото свързване помежду ни, е съвсем в началото. Но споделям, че съществува и такава ”размяна на местата“ и най-вече, че ми се струва по-уместно да я приемем с лекота, а не с бойкот и активиране на убеждения от миналото.  Едното е избор на мир, а другото – подклаждане на стари войни. Практично ми изглежда да се избере мирът.