Припомняме ви този материал от архива на Edna, с който се надяваме да се почувствате по-малко сами в търсенето на подходящия за вас човек.
Ако сте пропуснали разказа за среднощния лов на импулсивни виртуални преживявания, който разпали титаничен сблъсък между моите алтер егота, припомнете си първа част:
Приключенията на една опърничава дама в приложение за запознанства (по истински случай) >>>
Вече споменах, че тежестта на моя лайк е еквивалент на съгласие за граждански брак. Профилите на случайни представители на силния пол продължават да се нижат като километрични опашки пред Агенция по вписванията, а моят пръст безжалостно ги отпраща в бездната на равнодушието с натискането на бутон "Х".
Е, признавам си, не всички. Без да искам дадох супер лайк на френски фотограф на 33, представящ се със снимки с музикални инструменти, които статично опитомява със съмнителна ловкост. Дадох зелена свелина и на един симпатичен господин, с когото всеки ден пътувам в метрото. Може би защото бях твърде поласкана от факта, че е разпознал тунингования ми профил в социалната мрежа.
Когато получавах уведомление, че взаимно „сме се харесали“, в главата ми зазвучаваше мелодията на песента Can you feel the love tonight от филма Цар Лъв. Преоткривах истината на битието, че светът е красив, любовта винаги възтържествува, а в душите ни няма място за скръб и разочарование.
Разбира се, умилението от моментите на споделеност с непознати не ми попречи да се отнеса с незаслужено пренебрежение към потенциални приятни събеседници, и то най-вече защото вече десет минути по инерция игнорирах поредното предложение за запознанство. Мислено се съжалявах и отправях безгласни молитви към вселената, за да ми върне възможността за непросъществувалото семейно щастие. Такава вина не ме е обхващала дори когато по погрешка съм насочвала непознат изгубен пътник в грешната посока.
Усетих, че започвам ставам все по-безпощадна в повърхностната си преценка. Под монологична форма в главата си залях три синджира непознати с токсична вълна от предразсъдъци.
Забелязах интересна тенденция. Мъжете си пишат височината в профила. Без пояснения, без мерна единица. Например едно просто, кратко и ясно "188". А ако в описанието няма цифра, дами, имам лоша новина за вас - попаднали сте на нормален мъж с посредствени габарити. Защото щом височината не може да се коригира с грим и подходящ филтър, да бъдеш висок автоматично те изстрелва светлинни години над един мъж със среден ръст, пък ако ще да има вълнуващи хобита и успешна кариера.
Най-упадъчният момент дойде, когато си дадох сметка, че това начинание наистина започва да ми харесва. А диагнозите, които безжалостно започнах да поставям на потенциалните ми съпрузи, граничеха с художествена измислица:
Пикселизирана снимка с нарушена композиция на кадъра? Липса на базова целеустременост.
Снимка с момиче? Неспособност да поддържа моногамна връзка.
Селфи снимка в огледалото? Липса на комуникативни качества и активен социален живот.
Е, съгласете се, че колкото повече се опитваме да избягаме от обществените предразсъдъци и да пренебрегваме клишетата, толкова повече се убеждаваме, че в тях има капчица истина (да, дори самото становище звучи като клише). А материалът, който събрах за съвременната ергенска среда у нас, стига за непълен каталог, посветен на виртуалните стереотипи. Представям ви скромна, но достоверна категоризация на видовете мъже в приложенията за запознанства, с които се сблъсках "очи в очи" (очи в екрани, редакцията е нанесена).
Господин „Ловецът“
Той много добре знае какво прави тук. Усъвършенствал е изкуството на празните приказки и осъществява симпатичен баланс между небрежна заинтересованост и мистериозна самодостатъчност. Той е от онези индивиди, които тайно искаш да връхлетят в живота ти, за да те превърнат в емоционална катастрофа. Лично аз насърчавам всяка жена поне веднъж да се сблъска с характер от този тип, за да настрои вътрешния си компас.
Господин „Комик“
Ще се въздържа от коментар и няма да оценявам чувството за хумор, с което немалка част от мъжете в приложението ме бомбандираха, защото вярвам, че шегите са като магазина за левче – за всеки ще се намери по нещо. Споделям китка хумор с цитати от чатовете, които се надявам да разсмеят поне вас. Най-колоритните разговори откровено казано въобще не са за широка аудитория и ще бъдат изключени от компилацията, а надявам се скоро и от паметта ми.
„А ти какво правиш?“
„Галя си котака. И под котак имам предвид, че имам котка. Това описва това, което правя.“
„В такъв случай те съветвам да следваш вътрешния си компас.“
„Той сочи на юг.“
„Направо бира или ще ми направиш сандвич преди това?“
"За да си пишем, значи си ми харесала. Което само по себе си далеч не е достатъчно, за да си достойна за титлата "моя жена"
Господин „Съвършен“
Грешка 404: Никакви кусури не са открити. Тук има нещо гнило. Засилих мощността на вътрешния си радар за недостатъци. Усърдно търсех нещо, което да подскаже за наличието на лош навик, поведенчески проблеми или обикновен комплекс. Уви, тъкмо обратното - едно по едно подчертавах във въображаемия си списък всяко изискване за съвършени взаимоотношения. И вместо това да ме зарадва и да ме изпълни с надежда, си поставих травмиращата диагноза, че въпросният ми вътрешен радар е повреден.
И така от дума на дума с този виртуален събеседник неусетно се стига до задаването на въпроса: "Ще излезеш ли с мен?"
Това не беше планирано. Радарът започва да пуши и издава странни звуци като повреден социалистически домашен уред. Алтер еготата се върнаха за втори рунд, като този път изоставиха средствата на дипломацията, а въображението ми трескаво започна да рисува картините на нашия идиличен съвместен живот.
Ето, усещам, че отново ентусиазмът ми съмнително започна да танцува около здравословните граници. Затова реших да спра.
Е, поне за днес.
