Приключенията на една опърничава дама в приложение за запознанства (по истински случай)

24.11.2022 16:40

Припомняме ви този материал от архива на Edna, с който се надяваме да се почувствате по-малко сами в търсенето на подходящия за вас човек.

Случи се така, че по непредвидима линия на обстоятелствата и аз опрях до модерната алтернатива на принципа "Атлетичен пенсионер търси мила дама за съвместно съжителство", за да задоволя женските си социални потребности.

Инсталирането е успешно. Но преди да натисна бутона за потвърждение на регистрацията, трябваше да проведа напрегнат разговор със самата себс си с основна цел самозаблуда.

Членувам в клуба на „онези хора“, които стоически твърдят, че социалните мрежи и новите технологии дистанцират хората един от друг, вместо да улесняват комуникацията. Че свръхпредлагането на потенциални партньори „по каталог“ увеличава консумирането на чувства със срок на годност, но създава армия от хронично самотни хора.

Е, мисля си, че тези мои разсъждения са отключени от прекомерното гледане на старо френско кино и консумацията на евтино розе без повод, затова днес се опитах да не им обръщам внимание.

Нали си спомняте как в старите анимационни филми за да се изрази дуалната природа на човека, на ременете на главния герой кацат съответно по един ангел и дявол, които поотделно го насърчават да вземе решение. В моя случай тази дискусия прерасна в същинска словестна престрелка между двете ми алтер егота и едва не ме доближи до личностен катаклизъм.

Оптимистът в мен обясняваше, че има много примери за щастливци, които са намерили любовта на живота си именно по този начин. Искаше ми се да се вържа на този аргумент. Прозвуча ми твърде убедително, вероятно защото наистина познавам жена, която удържа фронта вече няколко години със своя настоящ партньор, с когото в далечното минало са си ударили по един небрежен суперлайк. Дяволчето от своя страна ме убеждаваше, че съм силна и независима жена, която няма нужда от виртуален алгоритъм, за да намери подходящия мъж.

Е, битката между алтер еготата продължаваше, а аз вече бях организирала основната информация в моя профил и не им обръщах особено внимание. Избрах настоящата си профилна снимка, която използвам във всяка социална мрежа. На втората моя милост небрежно гледаше встрани с поглед, с който се опитва да съблазни една улична лампа в известна европейска столица. Третият кадър е от фитнес залата, за който се наложи да се пъча в продължение на половин час, докато открия правилния ъгъл на светлината, която да неутрализира необходимостта от Фотошоп. На четвъртия позирам в целия си блясък в официална рокля и високи обувки, които обух точно един път в живота си и надали ще повторя това занятие в близкото бъдеще.

Когато прегледах крайния продукт на моя усърден труд, осъзнах, че този профил сякаш представя моята подобрена версия в една алтернативна вселена. Малко се смутих, но бях твърде доволна от изкуството, което сътворих.

Впрочем изразът е много точен, защото основната концепция на изкуството в най-общ план е интерпретация на реалността.

Тук е редно да поясня как работи въпросното приложение: на екрана се появява на случаен принцип профил с една или няколко снимки, възраст, кратко текстово представяне и информация за разстоянието на неговото мобилно устройство от моето. Разполагаш с няколко опции, които в най-общ план се изчерпват с „Харесвам това“ или „Игнорирай“.

Напрегнах цялата си духовна мощ, за да потисна достойнството си и да не обръщам внимание на факта, че хората, които трябва да "оценявам", са филтрирани единствено чрез дистанцията и населеното място.

Отделно от това инвестирах целия капацитет на женската си интуиция, за да обърна необходимото внимание на всеки виртуален ентусиаст, с който приложението ме бомбардира. Може да прозвучи малко налудничаво, но възприемах натискането на зеленото сърце, което олицетворява жеста на одобрение, като еквивалент на съгласие за сключване на брак.

Истината е, че попаднах на привидно нормални симптатични хибриди между мъже и момчета, които на ниво първо впечатление биха преминали успешно теста за потенциален съпруг. Тъкмо започнах да се питам реторично какво по дяволите правят те тук, и се досетих, че този въпрос трябва да задам на самата себе си. Това ме накара тактично да игнорирам неприятната мисъл като съобщение от телефонен оператор за неплатена сметка.

Неусетно мина цял час. Вече се чувствах като съвременния Фройд, който извлича данни за професионалната амбиция и степен на интровертност само от избора на ракурс за селфи в градския транспорт.

И когато осъзнах, че часът е един през нощта, а ентусиазмът ми съмнително започва да танцува около здравословните граници, реших да спра.

Е, поне за днес.