Преди години в една приятна морска артистична компания се запознах с изключително симпатичен мъж, който на третата минута от появяването си преобърна представите на всички, които смятахме творческите си идеи за много хитроумни и затова, че финансистите са някакви скучни хора, които не мислят за нищо друго, освен как да правят пари.
Повечето истории, заради които прималявахме от смях бяха разказани от него, не от някого от нас. Той е от този тип хора, които за разлика от онези, които смятат, че първо трябва да спечелят пари, а после да живеят както им харесва, му се удава да бъде творец във финансовата сфера именно защото обича да живее така – рисковано, вълнуващо, с минимален марж между анализа на ситуацията и действието. Като добавим и това, че е чаровник, беше съвсем естествено женските погледи на цялата компания да бъдат приковани към него.
Какво им трябва на жените? Някой, който изглежда добре, играч е и има чувство за хумор. Всяка една от жените, които бяхме там тази вечер, независимо дали беше с гадже или не, знаеше, че ако й се удаде сгоден случай, би приела да осъмне с него.
Тези неща се усещат във въздуха, както и по по-видими признаци – промяна на стойката, погледите, кокетниченето... И мъжете го усещаха. Алфа мъжкарят сред тях промени резонанса на смеха им и увеличи поръчките на алкохол. Той, човекът, също го усети и знаете ли какво направи? Образно казано, смени платната с елегантен поворот.
Разказа, че с жена му от няколко години са решили да ходят на почивка заедно, но физически да живеят отделно в курорта. Той в единия край, тя – в другия и всеки да си се забавлява както намери за добре.
Разбрали се още, по време на почивката да се виждат само, ако тя има нужда от още пари. Разказа за децата си и домашните им любимци, които също живееха разделно с тях в курорта.
Обясни, че толкова години са заедно и са един екип, защото винаги си давали сметка, че да си дават свобода и да имат доверие в другия, дори когато той поема финансови рискове, които могат да ги докарат до пълен фалит, е ключът към това все още да са заедно. Както и че обичат да почиват поотделно, защото после им е по-интересно, когато отново се приберат заедно у дома и всеки има интересни нови неща за споделяне.
От всички смешни истории, които разказа преди това, онова, което ме възхити истински, е тази история. Нищо, че не е смешна. Той говореше с такова удоволствие за съпругата си, че всяка от жените разбра пределно ясно, че няма да предаде доверието на съпругата си, заради възможността да бъде с която си поиска.
Всяка една (включително и аз) престана да кокетничи и да флиртува. Това вече си беше за респект и трябва да му се признае, че постигна този ефект с изключителен финес и както си умее и в неговия финансов свят - с минимален марж между анализа на ситуацията и действието.
В крайна сметка, човекът беше излязъл тази вечер, за да се забавлява с приятелите си от артистичните среди, мъжката си глутница. Чест му правеше и че не искаше да ги настрои срещу себе си.
Момчетата се успокоиха, че алфа-мъжкарят няма да им нападне плячката, а жените се укротиха в техните прегръдки или насочиха вниманието си към други, по-свободни опции на пазара. Равновесието беше възстановено. Остана приятния спомен за тази весела вечер.
Разказвам тази история, защото друга такава не съм чувала и определено я смятам за прецедент, въпреки, че така би трябвало да бъде.
По-масовата практика при онези двойки, в които най-често той е успял да реализира потенциала си, който тя е виждала в него, когато са се влюбили, е свързан с възгордяването от онова, което е постигнал.
А възгордяването обикновено те кара да забравиш заслугата на онези, които са пазили гърба ти и са те подкрепяли. Знам го от първа ръка – не заради случаите, в които подкрепата ми е била подценявана. Позволила съм го, случило се е.
Така или иначе, няма как да го позволиш, ако сам не си способен на това. Но човек научава какви са пораженията за психиката, когато сам изпита някое от състоянията в редичката – възгордяване, завист, ревност, желание за власт над другите, страх да не загубиш и прочее... и го осъзнае.
Та, онова, което се случва при двойките, които един вид са си "надвили на масрафа", но са забравили, че идеята е да бъдат равностоен екип, е, че когато се появят жените, особено ако са по-младички и го гледат като богa, който може да реши всичките им проблеми с един замах (демек да има кой да ги издържа), той просто се хваща на въдицата като шаран, който не е послушал майка си.
Понякога и жената се уморява от своята поддържаща роля и решава да се впусне в пропуснатите възможности да бъде ухажвана от мъже, които си търсят нова муза. Особено когато в нея започне все по-силно да тик-така усещането за някакви "последни влакове" по отношение на възможността да заискри отново от страстта, вместо от последния хит във фейслифтинга.
А единственото, с което на него му хрумва да я държи под контрол, са парите. Шантажът, че без него е кръгла нула и желанието да наказва като я остави без стотинка. Нищо че отдавна не живеем във времена, в които жените не могат да печелят. Тогава също се чуват репликите "това не е същият човек" или "не мога да повярвам, че отдадох толкова години на този човек".
Единствената поука от цялата история е, че макар постигането на целите да е много хубаво, основната задача на двойката е да възпита и отгледа емоциите си. Да "хваща" всяко една проява на бурените на възгордяването, похотта, ревността, завистта, ползването на парите като инструмент за власт и контрол и да опита да ги трансформира в доверие и уважение към свободата на другия.
Без това старание, постигането на целите само по себе си, не е никакъв гарант за удоволствието от взаимоотношенията.
Има и трети вариант, който бих казала е "най-новият хит" на пазара на взаимоотношенията. Единият от двамата започва да вижда себе си в нова светлина, окрилен от осъзнаването на духовната си същност. Много е интересен този казус, но за него, следващия път.