Откакто започнах серията текстове под надслов “Правилата на привличането”, много искрено се забавлявам с всички, които коментират, че думата “правила” ги дразни и не обичали правилата.

Мили хора, наясно съм, че живеем в държава, в която думата “правило” е мръсна дума. И че като видите ограничение на пътя за 80 километра, нещо шупва във вас с едно “абе, те ли ще ми кажат, сега ще вдигна 120”.

Ясно ми е, че сме шампиони в прескачане на всякакви правила, които се опитват да внесат някаква цивилизованост и ред в социалната среда, че се чувстваме супер горди, когато се докопаме до нещо без ред – като при опашките за цветни телевизори, банани по Коледа и списание “Паралели” по времето на соца.

През последната година стана ясно и че единственият ред в държавата е да се поддържа хаос, несигурност, нестабилност и своеобразна анархия.

Окей, знам къде живея.

Обаче когато става дума за интимни взаимоотношения, нарушаването на правилата на самата природа води до уродливост. Ялова работа. То и в социума е така, но сега няма да засягам тази тема.

Истина е, че някои социални и интелектуални различия могат да се окажат изненадващо инвалидни, когато феромоните надигнат своето право на глас. А те обикновено го правят, без да им пука какви са ни правилата на приличието. Това обаче не е нарушаване на правилата на привличането, а връщане в пътя на спазването им.  

Феромонът е химическо вещество, изпускано от жив организъм, което служи за комуникация с друго същество от същия вид. Комуникация без думи, пазарлъци и сложни изисквания за придобиване на правото на интимност.

При насекомите например, феромоните организират обществата им – те не се загубват и се следват едни други, привлечени от тази “миризма”. При хората като по-еволюирали създания, се смята, че феромоните са просто натуралният афродизиак.

Макар че ако човек е малко по-наблюдателен, не може да не забележи, че феромоните в зала за бокс са твърде различни като миризма от тези на оперен спектакъл. И това не е само защото преобладаващият процент от хора на второто място имат по-различни хигиенни навици. Просто при изживяване на едното и на другото, от нас се отделят съвсем различни химически вещества.

Познавам едно сляпо момиче. По рождение. С много развити сетива за обоняние. Много бях изненадана да науча, че тя познава хората, които са физически красиви по “миризмата”. Без значение каква им е душата.

Преди да я срещна, смятах че във филма “Усещане за жена”, в който героят на Ал Пачино беше в състояние да определи ръста, цвета на косата, очите, че дори и луничките само чрез обонянието си, е малко романтично преувеличено. Като за кино. Но се оказа, че въобще не било преувеличено.

Красотата сама за себе си ухае.

И дори когато не си даваме сметка, защото сетивата ни не са толкова обострени, това влияе. Правило, което не може да бъде пренебрегнато, подкупено, измамено, нарушено.

Изживяванията ни също имат своята “миризма”. Знаете, какво казваме на малките деца, които се страхуват от кучета. “Не се страхувай, защото кучетата надушват страха”. И хората го надушват. Надушват и дали има сексуално привличане или няма. Особено силно.

Не се наемам да говоря как е при мъжете и дали действително палитрата на феромоните, които ги привличат е по-голяма, за да могат да разпръсват семето си максимално нашироко. Така пише в разни книжки и такава е най-популярната слава. Може и така да е. Може и да има изключения. Не знам.

Но за жените мога да кажа със сигурност, че знаеш дали “можеш да спиш с някого” в първите 30 секунди, в които си го видяла. Това е хипотетично.

Може никога да не се случи, може да се разминеш по улицата с такъв човек и никога повече да не го срещнеш. Може напълно да го забравиш. Може да не го пожелаеш по редица други причини и твои си правила, които не можеш да прескочиш, колкото и да е упорит мъжкарят в тупането по гърдите, че не му пука за правилата. Важното е, че тя обикновено е наясно.

Това не е гаранция, че ще има секс. Но при благоприятни стечения на обстоятелства и ако я хванете в настроение за флирт,  отиването под завивките ще се получи със завидна лекота.

Природата си се грижи за всяка възможност да съчетае хромозоми, които пасват на нейните правила за еволюцията на видовете. Ние може да си я лъжем с презервативи и контрацептиви, но така или иначе този инстинкт е устойчив.

Ако жената не е усетила нещо от типа: “о, с този бих могла”, нищо не помага. Никакво ухажване, помощ, увещания, сходни интереси.

Другото любопитно е, че при нея това не е константа. Иначе едва ли щеше да има толкова разводи и прекратяване на интимните отношения след като се родят децата.

Не зная какво е биохимичното обяснение, но допускам, че вътрешната й нагласа към самата себе си, променя нещо в биохимията, защото както стана дума от примера с боксовата зала и публиката в операта, или със страха от кучетата, когато сме с различна емоционална нагласа, изпращаме различни послания, а сигурно и “миризма”.

И от своя страна, усещаме тази мъжка подправка на манджата, която сме готови да си забъркаме в момента. Към някой любовник от миналото може дори да изпитаме откровено отвращение.

Нещо във феромоните ни вече се е променило. И това е едно от най-важните правила на привличането, което по-добре не пренебрегвайте, защото природата сама по себе си не търпи несъвършенства и е абсолютно неподкупна.