"...глупаците се влюбват, защото искат да отидат там, където ангелите не смеят да пристъпят", Джонатан Кайнер – астролог.

Всички ли искате да бъдете привлечени от някой, който ви вдъхновява? Да, да, да... Леле, колко вдигнати ръчички виждам. Да, ама не. Този въпрос означава: "Всички ли искате да бъдете привлечени от постоянната несигурност в отношенията?"... "Ко?". "Нье".

Спомням си, преди години, когато все още ходех на йога при Пракаш, един ден влетях при него с думите: "Много приемаща съм станала...". Просто не се издържа. Трябва да се влюбя, за да изпитам малко и състояние на несигурност”. И нашето момче взе да пляска с ръце и да се радва: "Браво, ти го хвана" – упражненията са, за да постигнеш дадено състояние, а не да стоиш в това състояние перманентно.

В контекста на моята тема за правилата на привичането, споменах, че има една относително малка категория жени, които не търсят "сигурност" във връзките си, а нови нива на познание. Не просто на себепознание, а на познание за света. Те са артистични натури, без да е задължително непременно да имат такава професия, защото и без друго още от "Нюйоркска трилогия" на Пол Остър е известно, че ако кажеш на някой нормален, че си поет, той задължително те изглежда с огромно съжаление.

Точно същият съжалителен поглед получават и жените, които не се грижат на първо място за сигурността си, а непрестанно се въвличат във връзки, за които е трудно да се каже "това сега какво е и какво очакваш от тези отношения". Невъзможно е за обяснение на непосветените в този начин на живот. Това е дарба, която има нужда от вдъхновение. Смелост чрез всяка нова любов да започнеш археологически разкопки и да откриваш у себе си архетипите на всички жени, живели някога, на всички жени, които живеят сега, на всички жени, които ще живеят някога.

С цялата необятна палитра от емоции. Така че, какво тя очаква от връзката си, хич не е важно и не ви засяга. Важното е, че след това ще ви дари с по-голямо разбиране на самите себе си. Чрез творчески подход ще балансира всяка горест, а това изцелява света.

Когато такъв тип жена се влюби, тя се включва в целия този архив от колективно изживени женски същности... И в това отношение, астрологът, който цитирах в началото, е прав – "пристъпва там, където ангелите не смеят да пристъпят". Прав е и че всичко това на повърхността не изглежда по друг начин, освен като глупост. А този, в когото се е влюбила, не мога да го мисля. Но като цяло единственото усещане, което остава у него, е "не разбрах какво се случи". Така че, няма травми за него, спокойно. И той е изцелен, без дори да е разбрал.

Ерика Джонг го беше нарекла най-сполучливо – "Да прелъстиш демона". И посвети цяла книга на мъжете, които просто преминават през живота набързо, за да оставят след себе си единствено семето на художествен образ, който търсачките на вдъхновение след това ще пресътворят и доизградят в слово, образ, музика, артистична роля.

Не че тези жени не искат сигурност. О, искат и още как. Дори имат нечовешка нужда от нея, защото творците обикновено не могат да се изхранват сами. Ако можеха, щяха да са привлечени от всичко с код "сигурност". Много често за тях казват: "тя е сама, горката, затова я избива на философия". Не може ли поне да си вземе котка. Всъщност е точно обратното. Тя е философ, поет, артист, търсач на познание. Всеки човек с такава нагласа, без значение дали е мъж или жена, знае, че спокойствието и сигурността не са състояние на страст. А без страст, не можеш да твориш. И не виждам как котката може да попречи на това. Без страст и сексът е безсмислен. Не без любов. Страстта генерира любов в познатия ни свят, в който енергията се издига отдолу нагоре.

В този ред на мисли, жените с тази нагласа приемат под завивките си само онези, "в чиято сперма има думи", както талантливо го е казал испанският писател Антони Казас Рос. А какви са външните или социални характеристики на мъжете, в чиято сперма има "думи" (вдъхновение) е нещо, което не може да бъде обяснено. То е инстинкт. Никога не знаеш предварително, по нищо не можеш да разбереш, преди да си се събудил след първата ви нощ заедно. А понякога го научаваш в момента на раздялата, особено ако е станала твърде бързо, защото по неясни за никого причини, дори нелепи на пръв поглед, тя е изпитала някоя от болките на всички жени по света. И финалният акорд е изглеждал като в това стихотворение на моя любим приятел Добромир Банев. Отговорът на въпросите – "защо, какво те привлече, какво очакваше, защо си тръгна"... е в многоточията.

Приемете просто, че на тези жени това им е работата – дарбата да се грижат за баланса на цялото, а не само за статуквото на двойката. Дарбата да изцеляват света чрез творчество. А вашата е много да ги обичате. Или да изчезнете на мига.