Заглавието на текста е пряка асоциация с едноименния роман на Брет Ийстън Елис, а не с все по-набиращия популярност закон на привличането, благодарение на който много от нас се учат да свикват с идеята, че мислите ни творят света, в който живеем. Има някаква връзка между двете, но определено може да се каже, че според втория закон е много по-лесно да привлечеш в живота си колата, която харесваш, отколкото жените, които искаш в леглото.

Емоцията, желанията и страстта към един автомобил могат да си останат съвсем чисти – той има цена, разбира се, но няма да прояви претенция по отношение на това в чии ръце попада. Все му е едно дали ще го подкара майстор-шофьор или някой, за когото не е ясно кой му е дал книжка. Все едно му е дали е купен, подарен, завещан, служебен, даден на някого да си кара, защото собственикът има два.

Но когато един мъж си има работа с жена, нейното отношение и светоглед, убежденията ѝ за това какъв трябва да е мъжът, имат по-голямо значение, отколкото това дали сама по себе си тя предизвиква любощенски настроения. По условие мъжът е зависим от нейните настроения, а не тя от неговите, дори и на много жени да не им изглежда така. Природата на нещата е такава – мъжката енергия е електрическа, женската – магнетична.

Вярно е, че сега протича известен процес на балансиране на тези две енергии във всеки човек, ама хайде да си говорим истината – все още отличници в този баланс няма. В това отношение най-напредналите са на етап "проходилка". И за връх на баланса може да се счита аналогията с бебе, ентусиазирано от първите самостоятелни крачки, чието ходене прилича повече на "тапа, тапа, усмивка, туп по дупе, рев", отколкото на стабилна и уверена походка.

Така че магнетичната природа заради същността си - е тази, която привлича. Настроенията на магнита, световете, които живеят у нея, чувствата и емоциите, които може да е привлякла съвсем неосъзнато, предизвикват и нейните разнообразни реакции. Иначе е съвсем естествено да предизвиква желание, при това у най-разнообразен тип мъже. Не е някакво голямо чудо. Оттам насетне, кой ще я наелектризира, зависи предимно от емоциите, които ще провокира у нея.

А те могат да бъдат толкова разнообразни и променливи... радостта може да премине в тревога, благодарността в подозрителност, привързаността в ревност, крилете на желанието могат да се свият в несигурно очакване, сантиментът към хубавите моменти, преживени заедно, да се преобърнат в яд и гняв или в тиха нега, че са си отишли безвъзвратно. И най-неочаквано, любовта и желанието могат да разцъфнат отново. Или пък може да си даде сметка, че е редно да благодари на всички богове, че този тип ти се е разминал и всеки е продължил по пътя си по живо по здраво.

Може и една връзка, започнала като бурни страсти в леглото, да продължи като прекрасно и здраво приятелство, незасегнато от никакви бури. Това са все различни мисли и настроения и те предизвикват различни връзки, развръзки и привличания.

Автомобилът няма аналогичен вътрешен живот и дори да го изберем, а после да се откажем, влюбени спонтанно в друг модел, няма да му мине през мотора да се обиди или да се почувства недооценен. Няма да даде рязко заден, ако разпитваме прекалено много дилъра за неговите качества и недостатъци, за това кой го е карал преди нас и се мусим, че седалките нещо не ни пасват особено добре.

Но не се е родила жена, която да не се почувства неловко и леко до много неприятно, ако е подлагана на кръстосан разпит за нейните емоции, за чувствата и световете, които живеят в нея, за това колко и какви хора са я карали преди или пък ако я третират като автомобил, който харчи много на градско, и затова максимумът, който си позволяват по отношение на нея, е веднъж на няколко месеца да я ползват за някоя краткотрайна почивка от градския стрес. Може би има и мъже, които са попадали в такъв тип отношения, но така или иначе, все още живеем в свят, в който жените продължават да са по-често привлечени в такива връзки.

Знам, че пак ще бъда обвинена в меркантилност и дори се надявам да го направите, защото може да го наричате както си искате – но такъв тип отношения приемат жени, които не си знаят цената. И по тази причина се оставят да бъдат откровено шантажирани, че явно нямат чувства, не умеят да обичат, не ценят другите неща у един мъж. Като ума и чувството му за хумор например.

И в много конкретна връзка с предишния текст, смятам, че всяко поддаване на подобна манипулация означава просто, че една жена не е свободна вътре в себе си. По-големия процент от тези, които приемат тази игра за добра сделка и я изпълват с надежда, която по условие се изпепелява, имат у себе си жив страх, че могат да останат сами. А нека си напомним първо правило – свободната жена никога не е сама. А принципът "заедно свободни" изисква отговорност и у двете страни.

Свободата е в това да не се нарушава личната, интимна територия на вътрешния свят на един човек, но "заедно", означава "заедно", а в никакъв случай "ти си достатъчно широкоскроена и си имаш много занимания и без мен, така че що да не се позабавляваме малко и да си останем приятелчета".

Освен това има такава необятна галерия жени, с толкова разнообразни представи за това какво трябва да представлява една хубава връзка и колко секс е добре да има в нея, за да бъде приета сериозно, че и привличанията са съвсем разнообразни. За по-голяма част от жените усещането кой може да ѝ осигури стабилност е водещо и това е нормално. Докато тя ражда децата, това ще продължава да бъде ултимативно силен инстинкт, дори и когато не планира раждане на деца. За една малка част, по-артистични натури, има други доминиращи неща, чрез които тя подсъзнателно намагнетизира онези, които привлича. За трети – водеща в привличането е житейската им страст. Ще поразкажа едно-друго за тези неща в следващи текстове.

Но е добро начало да се знае, че "свободна жена" не означава "някоя, която няма да се сърди, ако се виждаме само от време на време за малко разнообразие". Добро начало е да се знае, че каквито и да са жените, колкото и да си приличат като емоция страстта по колите и по жените – ако отношението е едно и също, връзката като нищо може рязко да излезе на заден ход по магистралата...

И независимо какъв житейски опит имаме, е добре да си припомняме най-важния постулат по отношение на правилата на привличането, формулиран от Брест Ийстън Елис така: "Никога няма да опознаеш никого. Свикни с тази мисъл и живей с нея".