Всички знаете Божата заповед "Не пожелавай жената на ближния си". Това, което може би не знаете, е, че при нейното споменаване, мъжете изпитват странен смут, защото съвестта им не е чиста по отношение на спазването й.

Колкото и да успяват да скриват от трети лица, предимно от женски пол, че не са пожелавали нечия чужда половинка, пред себе си не успяват да скрият този факт, а това означава, че не успяват да излъжат и самия Разпоредител, което автоматично ги прави грешници. 

Считам тази заповед за доста несправедлива. Ще ви задам два риторични въпроса, които искам да задам и на Господ, а не само сляпо да вярвам, че всичко изречено под каквато и да е форма от него, трябва да приемам като най-висш морал. Все пак Той ми е дал разума и свободната воля и ще разбере колебанията ми.

Първият въпрос, който изниква, е защо става въпрос само за жената на ближния? Защо няма заповед "Не пожелавай мъжа на ближния"? Да не забравяме, че според християнството "ближен" ни е всеки човек. Излиза, че жена, ако пожелае мъжа на ближния си, тогава проблем няма. Това е доста дискриминационно от страна на Бог по отношение на мъжете. Уж всички божи чеда сме равни, ама все пак има по-специално отношение към жените. 

Може би Господ е кавалер и иска всички ние да се поучим от него на по-специално отношение към жената. А може би това е вид превенция, за да предпази мъжа да не бъде излъган отново от някоя Ева и да отхапе от Райската ябълака. Все отговори, които очакват своето потвърждение.

Другият ми въпрос е защо изобщо да не пожелавам жената на ближния си? Няма ли така да я обидим? Все пак всяка жена обича да бъде желана от възможно най-голям брой мъже. И нещо много важно – по възможност от чуждите мъже. Да. Иначе как ще обясните действията на всяка една съпруга, която пред мъжа си постоянно е по пенюар, рошава, че и се държи истерично с него чат-пат, а когато излиза от дома си винаги е облечена страхотно, гримирана, с уникална прическа и, разбира се, фини обноски? Как да не пожелаеш такава жена? Тя те кара дори да нарушиш и друга заповед: "Не споменавай напразно името Господне", защо няма как да не възкликнеш: "О, Боже" при вида на тази красива жена. А дали самото споменаване е напразно, също остава отворен въпрос.

Такова е съвременното ежедневие - противоречиво с традиционните догми. Става все по-трудно да следваме моралните принципи, a въпросите относно тяхната правота стават все повече и повече с всеки изминал ден. Дали е за добро или лошо, можем само да гадаем. Мисля си, че ако Господ отново слезе на земята, то със сигурност след това ще промени своята заповед на "Не пожелавай жената на ближния си, освен ако не си заслужава".