Михаела Петрова
И ето, живеем във времена, в които дори така наречените „духовни ценности” са въпрос на добър пиар /нарочно изписвам думата така, както се изговаря, а не както е правилно да се изпише/.
Интимността също попада в тази категория. Факт е, дори рейтингът на текстове, които са платени е по-висок от авторските думи на онези, които пишат откровено според собствения си барометър на вътрешни ценности.
И изследват по интелигентен начин процесите и промените на своето време като създават адекватни мостове от минало към бъдеще. На мен този факт не ми пречи – нито като автор, нито в личния ми живот.
Чистата вода е прозрачна, утайката се вижда. Публичните обсъждания, включително на казуси от интимния свят, се занимават единствено с утайката. За истинското изживяване е трудно да се говори, защото в него няма полярност, а само същност.
Можеш да изживееш и изпиеш – в примера с чистата вода, тази животворна благодат, но не и да я опишеш. И от тук следва въпроса: успешни ли сме, ако пием вода, когато сме жадни? Точно толкова нелепо е да се зададе въпроса: успешни ли сме, ако имаме интимна връзка, когато „сме жадни” точно за това?
И по колко литра на ден е добре да приемаме за да не сме сами, респективно, за да не се дехидратираме? Опитвам се да илюстрирам колко е малоумно да прикачваме понятието „успех” към интимността.
Превръща ли се в по-качествен интимният ни статус, ако го коментираме в социалните мрежи постоянно? Това не е критика. Хората са различни. Интересувам се от казуса единствено като изследовател, който е наясно с медиите.
Едно събитие се счита за успешно, когато има перфектното медийно покритие. А за това покритие се грижат цели екипи от професионалисти. Какво си приказваме в социалните мрежи за тези манипулации, няма никакво значение, ако то е отразено по всички телевизии, вестници, сайтове и други платени комуникационни канали.
Как се случва наистина, колко човека присъстват, достатъчно добре ли е подготвено или е добре маскирана бутафория, няма значение. Но има и събития, за които много се говори и те са си перфектни – онези, които имат балансирана реклама, но същевременно нямат нужда от реклама, защото онова, което се предава от уста на уста за тях е също толкова добро.
И все пак, доколко остават ценност, всички лични преживявания, за които не говорим. Случили ли са се въобще? Или просто нямат „таргет”?
И нека преминем към въпроса: жените и мъжете, за които не се говори, имат ли „таргет”? И какъв? Вървежни ли са? И за кого? И как се отразява мълвата за нас на онези, които привличаме? Винаги влияе, макар и с различен ефект и по различна причина.
Не са минали и 50 години от времената, в които интимния живот на хората е бил фокус на внимане от малката общност на селото, махалата, квартала, кооперацията, служебната среда. И въпреки това, онова, което се е случвало под завивките, си е оставало енигма. Сега живеем по-космополитно, но явно желанието да се издокараме по най-добрия начин сред другите, въобще не ни минава. Социалните мрежи и приятелските кръгове сега са „махалата”.
И там има хора, които пускат щорите плътно, за да не надзъртат другите, както и такива, които широко отварят прозорците и простират само дантелените бикини на простора.
Или въобще не ги простират, защото е просташко и за тази работа си има сушилни. Балконите им са красиви, чак да им завидиш. Има и такива, на които сякаш въобще не им пука. Балконите и терасите им не са цветни градини с елегантни градински масички (спокойно, и моят балкон не е такъв), някои са склад за всички стари неща, които някой ден може да ти потрябват, други са шарени като катун, различни хора влизат и излизат в техните апартаменти, не можеш да ги разбереш – колко човека живеят в тази къща.
И какви се падат един на друг?
За тях не се говори много. Те са извън обсега на интимния пиар. Тези хора са ми интересни. Които хем са видими за всички, хем не се натрапват. При тях нещата се променят, така че никой не можеда ги сложи в рамки. За тях със сигурност се говорят различни неща в приятелските им кръгове, но те не са константни. Шарени са.
Както и статутът, в който ги заварва всеки различен житейски момент. Тези хора са извън пиара по всеки параграф – интимния включително. Няма да ги видите в жълтата преса, в телевизионни предавания, но често са истинските анонимни герои и вдъхновители на историите, които се разказват в съвременната българска литература. Те са хората, които в хаоса на външна неопределеност на статута си, извършват „черната работа” по трансформацията на цялото ни общество и пътят, по който ще върви.
Отплеснах се. Мислех да ви разкажа някоя и друга история как мълвата за нас влияе на връзките ни, но текстът сам ме поведе в посока, която не очаквах и реших да я последвам. Така стоят нещата и в интимния ни свят. Те никога не се случват по учебник и нямат много общо с мълвата. Струва си да бъдем там, където в момента се чувстваме добре.
Без никакво значение как изглежда в очите на другите, дали „отива” на възрастта или длъжността, изписана на визитната ни картичка и най-вече как се вместна в собствените ни фиксации на тема житейски успех и интимност. Единственият успех е да благодарим на всеки момент, в който усетим, че се чувстваме добре. Независимо, че причините могат да бъдат най-разнообразни и понякога да изненадват съмите нас с посоката, към която ни водят. Тогава ти си свободен човек.
Благодарна съм, че живеем във времена, в които този лукс е възможен за всеки.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
