Все по-често бъдещи родители чуват шегата „Какъв пол ще е детето ви? Всъщност то само ще си реши като порасне“Факт е, че живеем във времена на сексуална революция. Половите ограничения падат, определението на ролите в обществото надскачат биологичната принадлежност към женски или мъжки пол.
Същото става и със сексуалността. Мъжете не се привличат само от жени, жените не се привличат само от мъже.
Но не е достатъчно и да се наречеш „бисексуален“, защото това ограничава избора на партньора ти, който може да иска да е транссексуален, хетеро или да е в процес на търсене на себе си.
Така се ражда терминът „пансексуален“ - да имаш свободата да си привлечен от всяко човешко същество не заради половите му белези и сексуална ориентация, а заради това, което е.
Пансексуалността надскача границите на половете и хомосексуализма, дори на самия секс.
Отношенията между хората, пише "Ню Йорк Таймс", зависят от вътрешните им качества, а не от половата им принадлежност.
Разбира се, пансексуалността е лесен начин да отговориш уклончиво на въпроса „Каква е сексуалната ти ориентация?“.
Ироничното е, че колкото повече граници падат, толкова повече обществото робува на стереотипи, особено в Холивуд.
Макар да подкрепят свободното изразяване, кино-дейците са безкомпромисни към хора, които са заявили открито, че са гей.
Актьорът Мат Бомър например се размина с главната роля в „50 нюанса сиво“, защото не може хомосексуалист да пресъздаде главния герой в женски фантазии.
Вероятно ще чуваме термина „пансексуалност“ все по-често. Дали ще го приемем, дали ще свикнем с него и дали ще сме толерантни, зависи от нашите вътрешни граници.
Единственото условие е да не пречим на останалите да живеят по начина, по който им харесва.
Още от "Под завивките":
- Жените са по-склонни да стават бисексуални
- Животът без секс е все по-често срещан
- Новият вид сексуалност: сапиосексуалност
- Мъжете с прашки, жените с чашки
