Дискомфортът в интимната връзка

Така са се стекли нещата – и аз искрено ти съчувствам – че в близките си отношения изпитваш дискомфорт. Там те стяга, тук ти стиска, на това място те претрива. Ако си сложим ръка на сърцето, дори без каквито и да било деформирани тенденции в поведението взаимодействието с друг човек не е най-комфортното нещо на света. И в този случай любовта няма нищо общо. Вие сте две отделни личности, всяка със своите желания, потребности и навици. И в някакви зони може да ви е, абе честно казано, не много добре – непрекъснато трябва да се съобразяваш с другия, да се тревожиш за него, да мислиш и за него, и за себе си, и за отношенията ви. Изобщо, трудна работа...

А сега прибави към това гигантското напрежение, присъщо на неуловимостта, и страха, който я съпътства. Какво ти отпускане! Поне да можеше дъх да си поемеш...

Естествено, в трудните, конфликтни моменти дискомфортът многократно се засилва и... на теб непреодолимо ти се ще да избягаш.

В този случай, естествено, изборът си е изцяло твой. Аз нямам право да ти забранявам да си биеш камшика, понеже не зная как искаш да живееш. Ако все пак имаш желание да се пребориш за възможността да поддържаш интимни отношения (ще припомня, че в тях има много, много повече бонуси, наистина са повече, отколкото в самотата), тогава ще ти обясня как да работиш с дискомфорта в интимната връзка.

Първото, което е важно да разбереш, е, че дискомфортът не е лошо и не е страшно нещо. Ако се натъкваш на него в интимните отношения, това не означава, че те са лоши, развалени, съсипани и е време да ги изхвърлиш.

Дискомфортът е различен. Съществуват не много критични ситуации, в които той се проявява рядко или не чак толкова ярко. Но съществуват и невероятно трудни и излизащи извън рамките събития, такива, в които от „нещо ми е некомфортно“ избуяват гняв, страдания и болка.

Как да определим кое е нормално и кое е критично?

Ако онова, което човекът върши, не причинява директна вреда на никого, нито на теб, нито на децата, нито на самия него – окей. Ако това, което върши, причинява вреда на хората, на имуществото ви, на живота ви, това вече е достойно да се смята за ненормално. Какво правиш обикновено, когато се появява лек дискомфорт във вид на тревожност? Е, аз ли не зная – даваш заден.

Така при теб се появява контрол над ситуацията. Един вид, не ми хареса, стана ми кофти и си отидох, аз съм страхотна и силна. Всъщност точно това е усещането, заради което се прави всичко.

Хайде да опитаме един алтернативен вариант.

Можеш да вземеш контрола в ръцете си, ПРЕДИ да се е появила нуждата да избягаш.

Как се прави това? Като анализираш. Спомняш ли си, с теб вече го правихме.

Вземаме ситуацията и виждаме какво се е случило преди бягството – какви граници са били прекрачени? Къде силно са те притиснали? Къде не са се съобразили с мнението и с интересите ти? Сам ли си предал позициите си, или са те принудили?

И следващия път улавяме събитията още на мига и без да изчакваме последствията, обявяваме какво създава напрежение.

Когато се научиш да обсъждаш дискомфорта на мига и да отстояваш границите си, преди да настъпи точката на кипене, постепенно ще стигнеш до това, че дори няма да имаш нужда да бягаш.

Сега да кажа за това какво може да направиш с дискомфорта още на мига. Когато няма възможност да анализираш нещо си там, усещаш се притисната и всеки момент ще се взривиш.

Усамоти се. Не зная как, кажи, че трябва спешно да отидеш в тоалетната, поискай да направите пауза в разговора за две минути.

Оцени нивото на урагана от тревожност по десетобалната система. Отпусни тялото си, като легнеш или седнеш в каквато и да било удобна поза. Дишай спокойно и равномерно между една и три минути. Мозъкът има нужда от известно време, за да превключи. Докато дишаш, не бива да превърташ наум онова, което се случва. Най-важното е максимално да се фокусираш върху дишането. Чувствай въздуха, това как влиза и излиза, усещай как тялото ти диша.

Опитай се да оцениш още веднъж нивото на тревожността си. Успяла ли си да я намалиш поне с две деления? Ако е така – прекрасно! Можеш да продължаваш. Ако не е, подишай още около три минути, като се фокусираш върху дишането.

След това можеш да продължиш разговора и да обсъдиш какво точно в поведението на другата страна предизвиква състоянието на дискомфорт в теб.

Само че моля те, не забравяй, че такива неща трябва да се обсъждат от позицията „аз съм такъв човек“. Не от позицията „ти си говно, което ме притиска, грижи се зле за мен, не ме обича точно както трябва“, а от позицията „аз имам ей такива особености, старая се да направя нещо с тях, но ако се постараем заедно, ще бъде страхотно“.