Михаела Петрова
„Тя беше жена с минало, за което има много бележки под линията“ - това ми е любим цитат от Труман Капоти.
Миналият път стана дума, че жените, насъбрали повече бележки под линия, трудно се връзват на идеята за партньорство, когато станат зрели жени, особено когато имат и отгледани деца. По-скоро са склонни сами да се грижат за своите удоволствия, без необходимост да правят компромиси в името на връзката.
Но все пак удоволствието от флирта, от общуването с привлекателни представители на другия пол не е изключено от картинката, наречена „грижа се за себе си с любов“. Тя някак не е пълна, ако нямаш с кого да се посмееш, да споделиш чаша вино и добра вечеря, да посетиш интересни места по света и у нас. Дори ти трябва някой, с когото от време на време да се посдърпаш, да му вдигнеш хубав скандал, да се развълнуваш от това, което той ще измисли, за да се сдобрите. Емоционален адреналин си трябва на всяка възраст
Така ми се е стекъл животът в момента, че посещавам често един хоспис за възрастни хора.
Там има една баба на 95 години, която е влюбена в рехабилитатора си. Един час преди той да дойде, тя започва да се гласи. Облича си копринена блуза, слага си бижута и парфюм. И тръпне. С две думи – мерак докато има, човек е жив и намира сили да го избута тоя ден и да очаква новата зора. Затова не си мислете, че жените в разцвета на своята свобода от семейни грижи и все по-нарастваща осъзнатост за своята женска природа губят мерак. Ни най-малко. Онова, което обаче знаят, е да пазят своя периметър. Умеят да поставят здравословни граници.
Или както казва една друга моя скъпа приятелка: „Какво не може да прави една умна жена в днешни дни питам аз? Отговор - всичко. Може да не се жени, да си осиновява деца, да прави бизнес, да управлява екипи, съставени от мъже... Да управлява живота си, да прави избори и да си носи последствията.
Да се бориш против насилието, бедността и неравенството на жените по света е нормално. Да се облечеш в маркови дрехи и да пишеш от офиса си постулати срещу мъжете е смешно.
"За умните жени мъжете не са проблем. Те са решение"
И няма как да обитаваме един свят, ако ще се мразим и обвиняваме непрекъснато. Лично аз не искам да живея в свят без мъже - опазил ме Господ!
Така че - да бъдем умни, секси и женствени. На никой не му се занимава с жени на ръба на нервна криза...”
Така че, ако ще се връщаш в играта, първото правило е: не изпадай в нервна криза. Ако изпаднеш, върни се на предишния текст и не се занимавай с никакви мъже. Има достатъчно хубави книги и филми. Няма да си го преживяла лично, но все някаква прилична мъдрост ще натрупаш.
Второ правило е: Не се привързвай. Когато бях 20-годишна, чух този съвет за първи път от „Михаела от бъдещето“. Вече съм разказвала, че чат-пат се консултирам със своите еволюирали аспекти. Тогава много се разбунтувах. Млада и влюбена, казах: „Каквоооо? А как ще бъдем заедно и ще градим връзка, ако няма привързаност“. Онзи, еволюиралият мой аспект въобще не си даде труда да ми отговаря. Оттегли се почтително в тотално мълчание през следващите 20 години. Остана абсолютно непривързан към всички мои последващи емоционални, хормонални, битови и всякакви други драми. Наскоро ми се случи да наизлязат разни скелети от гардероба и за малко пак се вкарах в някакъв филм.
И когато попитах: „Защо ми се случва това?“.
Отговорът беше простичък: „Привързана си“. Отново се ядосах: „Кой? Аз? Привързана? Глупости“. Не се оказаха глупости. Поработих върху привързаността си и някак в процеса на разплитане на много заплетената ситуация, го изживях най-сетне тоя номер с „непривързването“.
Не мога да го обясня, без да вкарам ония клишета, от които сигурно вече ви е писнало, обаче фактите са факти. Когато си на сто процента в една ситуация – с тялото, емоциите, ума си, ти си в така нареченото „Сега“. Когато напуснеш ситуацията, за да отидеш до тоалетната, например, я напускаш отново на сто процента. Да не си привързан е да не мислиш в тоалетната, какво ще направиш или кажеш след като пуснеш водата. А да влезеш в изживяването на този, който си – в случая, жената в тоалетната. Супер трудно е. Признавам. Обаче ако задържиш усещанията си за изживяването на всяко Сега около 7 секунди, не попадаш в капана на привързването и очакванията.
И така, ако ще се връщаш отново в играта, играй я зряло. И осъзнато.
Което ни отвежда към трето правило: Помни, че е игра. И можеш да изиграеш каквато роля си поискаш. Ако избереш да ти е лесно и приятно да общуваш с мъжете, които събуждат мерака, се оставяш да ти е лесно и приятно. В момента, в който общуваш. На 100 процента. Когато си само в това Сега и се наслаждаваш на изживяването си, енергията на любовта протича толкова свободно, че никой от двама ви не чувства напрежение. Не се пораждат и онези въпроси, фундамент на всяко вътрешно предателство: „Той какво ще си помисли ако направя или кажа еди какво си“... Тогава ти се лееш към този човек.
И това е прекрасно, защото това е една тотална чистота, която въобще не осъзнаваш. Но тя е мощна и наистина пречиства всяко напрежение. Тогава ти се смееш, той се смее. И даже няма никакво значение кой се храни с глутен и кой с консерванти. Тези неща престават да са казус, който те вълнува, защото си съсредоточен в мощта на преживяването. На нещо много просто, и много сложно – вливането ви във вълна на споделена радост. Това е едно от новите имена на любовта.
