Една новина, публикувана наскоро от BBC, че младите японци масово не искали да се обвързват, ме изуми. Не за друго, а защото все още Япония се свързва с това, че умее да пази традициите си. Мотивът на мъжете в този пъзел е горе-долу ясен - повечето от тях твърдяли, че нямат финансовата възможност да създават семейство.

Казвам "горе-долу", защото си представям, че при тях все още традицията да поемат цялата грижа за семейството е въпрос на чест. Само едно е ясно - че представите ни за тази страна от времената на "Шогун" и "Животът на една гейша" нямат нищо общо със сегашната реалност.

Давам примера с Япония, само защото през последните години и на Запад, и на Изток, и на Север, и на Юг, макар жаждата за любов да не е намаляла, тя някак не се асоциира задължително с обвързване. Мъжете винаги са били пословични с опитите си да се изплъзнат някак от ангажимент. Това е било обяснявано хиляди пъти с прословутия им природен инстинкт да разпръсват семето си надлъж и на шир, или с вродения в първобитни времена рефлекс на ловеца, който не се задоволява само с един трофей и все си мисли, че утрешният лов, може да е по-добър от днешния. Докато един ден усети умора и се кротне при последния улов.

А жената традиционно е свързвана с нуждата от сигурност, за да има кой да й носи храната, да й осигури дом и сигурност, за да отгледа децата си.

Чудя се обаче, при положение, че семейните традиции, създадени в културните и цивилизовани общества  стават все по-неустойчиви, означава ли, това че първобитните ни инстинкти продължават да бъдат все така непоклатими?

От културата на обвързването, не преминаваме ли в културата на необвързването? И не е ли то нов вид отговорност? Жените винаги са наричали мъжете, които не искат да се женят, безотговорни. Или използвачи, въобще  драмата "прелъстена и изоставена" е дала хляб на много класически произведения и е погубила доста женски съдби... от миналия и по-миналия век, обаче, ще ме извините.

Мъжете пък също винаги са наричали с популярната обидна дума жените, които ... изненада!, не са приемали обладаването като повод за сериозна връзка и брак. Тя е почтено момиче само и единствено, ако сърцето й се разбие от мъка след като е прелъстена и изоставена.

Тоест, и двете страни по своему имат проблем с отхвърлянето след акта на близост, какъвто и да е той, дори да е прераснал в сравнително дълга връзка, в която вече има прекалено много общи спомени, приятелски кръгове, вещи, домашни любимци и какво ли не.

Прието е да се смята, че младите мъже избягват обвързването, защото не искат на бърза ръка да сменят контрола на мама, с контрола на съпругата. Години на свобода им е нужна. Докато се усетят, че все пак е по-удобно да има кой да пусне пералнята (какво като е само едно копче), да сготви и да оправи леглото.

А момичетата страдат, че не са обичани като Жулиета, когато контролът им се изплъзне. Но и в двата случая идва моментът на зряло решение. А то се влияе, дори и несъзнавано от общата енергия на света, в който живеем.

Днес ние не чувстваме сигурност. Мъжете наистина се чувстват омаловажени, когато не могат да осигурят дом и закрила на жената, която обичат. А те твърде често не могат.  И в този случай да не се обвържат би могло дори да бъде смятано за отговорност към мъжката им чест. Жените... и те не са малоумни - на втора, трета среща разбират какви са дълговете и проблемите му. И че колкото и да им е хубаво, докато се гушкат и мечтаят, ако се съберат, онова, с което се обвързват, е 30-годишен ипотечен кредит.

Сигурна съм, че ще ме обвините в цинизъм. Ами любовта?! Къде отиде любовта в този материален свят? Тук си е, както винаги е била и винаги ще бъде. Просто любовта е свобода. И понеже в природата винаги има баланс, във времена на несигурност, все повече ще стават обвързаните с нея.

Този материал е специално написан за Еdna.bg от Михаела Петрова