Михаела Петрова
Обичам те! Казвате ли го на себе си?
Не питам на кого сте го казвали, а искам да ви помоля да си припомните усещането, когато сте го чувствали с цялото си същество.
Този път ми се иска да не ви говоря разни работи, които някои могат, други не, към които имаме различни убеждения, породени от различна опитност, а нещо, което всички можем.
Оставете настрана моменти, в които сте го чували. Спомнете си онези, в които сте го чувствали като дълбоко, всеобхватно, пулсиращо, прочистващо всичките останали мисли и тревоги трептене: усещането „обичам те“.
Няма никакво значение дали е изживявано малко пъти, или многократно, дали е било насочено към мъж, дете, родител, приятел, куче, коте, цвете, гледка, слънце, море, пухкав сняг, смартфон, рокля или пък обувки. Единственото важно е да спрете да четете и за няколко минути, но не по-малко от седем секунди, да почувствате тази любов. Как се ражда и избликва от цялото ви тяло, как прелива. И ако я насочите мислено към ръцете си, как въздухът се сгъстява, сякаш въртите невидима топка.
Поиграйте си с нея, повъртете я в ръце и прелъстете тялото си с нея. Отгоре до долу. И отдолу до горе. Колкото ви е приятно, наситете се с удоволствието да се къпете в тази силна струя блаженство. Докато усетите това „обичам те“, произлязло от вас да се завихря и влива обратно в тялото, в клетките в същността ви.
Ето това сте истинските вие. Истинската ти. Истинският ти.
Несравними с никой друг, единствени, напълно споделени в любовта.
Каквото и да направите от това състояние, то ще бъде красиво, ще бъде вашата истина, вашият път, вашият израз на любовта.
От това състояние изборът на всичко – на храна, рокля, отношение към другите се моделира без дори да е необходимо да се замисляте дали храната е здравословна, дали роклята ви отива и дали „другите“ заслужават вашата любов. Все едно – тя ще проникне там, където прозорците са широко отворени и няма да проникне там където са спуснати щори или има стена. Няма никакво значение, че не прониква навсякъде.
Там, където достигне, ще внесе живот и радост. Колкото повече си позволявате тази себелюбов, толкова повече ще чувате звънлив смях, дори и само когато преминете през някакво пространство, пълно с непознати хора, които са ви напълно безразлични и не сте си дали труд да забележите.
Няма да има никакво значение дали някой ще разбере, че се движите като генератор на любов, дали някой ще го оцени, дали ще го чуе, дали ще го види. Самогенериращата се себелюбов сама по себе си не съществува в противопоставяне и сравнение, в очакване, в преценка или в осмисляне на действията си. Тя изразява себе си в единствения миг, в който съществува като енергия, на която й е дадено позволението да се прояви.
Единственият свободен избор е дали да действаме от състояние, в което сме изпълнени с нея или от състояние, в което не я чувстваме в себе си с фокус върху самите нас.
Няма нищо по-нелепо от това да бъде сравнявана с егоизъм, защото природата на тази себелюбов е от „друго измерение“, условно казано. От „измерението“, в което сме качествено свързани с онова, което наричаме „душа“. А в това измерение е без никакво значение дали нечие его ще пострада, защото вече сме свързани в единство с нивото на душите, отворени за любовта. Толкова е просто.
Постоянство в най-важното „Обичам те“ - към самите себе си, е напълно достатъчно.
Може да го практикувате и под завивките, вместо мантра на заспиване, с първите лъчи на слънцето на събуждане, след това под душа, с всяка стъпка и така нататък.
Едно „Обичам те!“е напълно достатъчно да ви възроди.
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
