Няма правилна реплика, с която да впечатлиш мъж или да свалиш мацка. Всички първи реплики дори и при най – успешно развиващите се двойки, обикновено са супер нелепи. И ако човек ги чуе без да е привлечен и без думи, могат да ударят тъпомера.

Например, имам любима семейна двойка, които се запознават по следния начин. Той отива на някакво корпоративно парти, пълно с непознати.

Убеден е, че ако изобщо ще флиртува с някого, това ще е някоя сервитьорка. Но още с влизането си, вижда едни очи, които му подкосяват колената. Отишъл директно на бара, за да изпие няколко питиета и  да събере смелост да се изправи пред тези очи и да им каже онова „Здравей”, което няма да ги накара да се присвият отбранително. Когато достигнал фазата „каквото ще да става”, отишъл до жената с очите и й казал: „Ако сега отидем на плаж в Гърция и аз си обръсна краката и облека женски дрехи, ще сваля повече мъже от теб”.

Любимият на друга приятелка, пък я попитал: „Ти спала ли си с гей?”. Следващите 20 години доказали, че той е напълно хетеросексуален. До ден днешен няма обяснение защо я е попитал точно това.

Аз самата също съм чувала доста нелепи неща при запознанство. Като например: „Никога не ми казвай числото Никога”; „Преди малко ме арестуваха за две пушки”; „А ти с какво се занимаваш, освен че си разгонваш фамилията, то второто е ясно”. „Как е творческият ти нагон?”. „Забележителен”, отговорих тогава. Нарочно цитирам само реплики, които никога няма да влязат в класически наръчник за първа реплика при свалки. Всички изброени си плачат за шамар. Освен ако...

Освен ако решаваща роля не изиграят онези първи трийсет секунди, в които жената просто знае – иска ли този мъж или не. Освен ако не се е случил онзи клик при срещата на погледите, след който няма значение точно какви думи ще се кажат. Освен ако тембъра на гласа, като надежден камертон за резонанса между двама души, не е докоснал някоя струна в женската утроба. Освен ако езика на жестовете не е създал своето вълшебно огледало. Освен ако аминокиселините в тялото на двамата не са се преподредили като нова страница от  „Книга на промените”.

Веднъж ходих на една научна презентация за това как функционира ДНК. При учените от екипа, известни като „нашите хора в Церн” във връзка с проект, чиято цел е да обедини наука и изкуство. Бяхме заедно с известен български музикант, за да бъдем вдъхновени за създаване и продуциране на истинска симфония на емоциите - на база на естественото прегрупиране на химическия състав в аминокиселините, които изграждат хормоните рефлектиращи върху нашите емоции.

Сложно е за обяснение и едва ли ще успея да го предам правилно. Но онова, което изключително много ме впечатли е, че съществуват общо 64 „кодонни комбинации”. Впечатлих се, че визуално изглеждаха като 64-те хексаграми в китайската „Книга на промените”.

Докато музикантът трескаво започна да реди частите на симфонията на дъската, изпъстрена с научни формули, аз започнах да „композирам” моята мисловна симфония: аха, ето защо емоциите ни могат да препрограмират съдбата ни.

Ето защо, както казва народа: „като няма химия, няма и физика”, била тя плътска или квантова.

Ето защо едни хора ни привличат и внезапно, от един клик, решаваме, че могат да осмислят живота ни, а други – колкото и да се стараят, каквито и качества да имат, остават извън полето на интимния ни живот.

След тази лекция, всичко което досега знаех, ми се видя смешно и наивно. Научното обяснение за влюбването, което се причинявало от производство на допамин, макар и вярно, е половинчато. Защо се образува този допамин? Как ДНК-то ни е в състояние за секунди да изцели депресарското ти настроение, когато се свърже с невидимото, квантово поле на ДНК-то на онзи, който може да бъде баща на твоите деца или просто партньор, с когото се чувстваш като със себе си в добрите си дни?

Това все още е загадка.

Възможно е дори да не задавам правилните въпроси от научна гледна точка? Но колкото повече изследвам човешката природа и деликатната сфера на интимните взаимоотношения, толкова повече знам, че „нищо не знам”. Че всяко правило как да се държиш, какво да кажеш, как да постъпиш е точно толкова нелепо, колкото всяка реплика за запознанство, която изброих по-горе.

Освен ако, в момента, в който срещнеш някого усетиш как нещо в теб ти казва: „О, тук ще има случка!”