Михаела Петрова
Повечето мъже много се потискат, когато разберат, че са баджанаци с някого. Дори във века на свободната любов. Този век вече отминава, но това е друга тема.
Независимо, че поради някои особености на политическата и обществената структура, на местно ниво тази епоха от еволюцията на взаимоотношенята ни засегна само като опашка на комета, все пак забърса някаква извадка от едно-две поколения. Така се случи, че съм от тях и имам преки наблюдения.
„Канят ме мамо, на тежка сватба” е рефренът от народна песен, който е минавал през главата дори и на мъже, които са искали телефона на едно и също момиче две поредни лета по баровете на моретата, без да помнят, че вече го имат.
Преди време имах колега, който не включваше първо електронната си поща, а сайта за запознанства и отиваше да си погали мъжкото достойнство, дори когато се възмущаваше: „Представяш ли си колко е луда – оставила децата си да спят при детегледачка, за да отида у тях”. Не му пречеше да ги сменя, но един ден сподели, че някъв негов приятел бих женен за мацка, която преди това била гадже на трима приятели на мъжа си. „Е, кажи сега, не е ли мухльо след като я е взел?”. Невъзмутимо му отвърнах: „Тя, София е малка. И явно приятелите му са били мухльовци, след като не е останала с тях. Жените избират мъжете, за които да се омъжат. Имай го предвид, когато спреш да се развяваш и решиш да се задомиш.”
На мен ми се е случвало да чуя реплика: „Сега ще кажеш ли на всичките си приятелки, че си била с мен?”. „Не. Това си е моя работа”. „Аз пък ще кажа на всичките си приятели, за да не смее никой да те закача”. „Уоу! Да сложа ли табелка с името ти на входната врата?”
Спомних си няколко подобни истории от времената, в които опашката на кометата на свободната любов и модната вълна около „Сексът и градът” създаваше резонансни вълнички като камъче, хвърлено в езеро, когато едно младо момче ми сподели, че много харесва момиче, но има сериозен проблем – била е гадже на негов много близък приятел. Младостта му ме възпря да отговоря, че това тепърва ще му се случва. Замълчах си, защото знам колко е важно това за мъжете.
И как през годините в няколко компании все се е случвало така, че мъжете изведнъж са ни изненадвали с гадже или съпруга, която няма нищо общо с нито една жена от блендата на жените в съответната компания. По женски сме се изненадвали „не мога да повярвам, той с такава жена, какво му стана?”.
С годините се досетихме, че тези момчета са избирали жени от друга среда и натюрел, защото „външните жени” не са били близки с никого от неговите приятели – мъже. Шансът тя да е била някога с негов приятел, е бил сведен до минимум.
За жените това не е толкова голям проблем. Освен ако някой не им го вмени специално. Хилядолетия наред жената е била възпитавана в съперничество, т.е. в правото си да вземе дори мъжа на сестра си, ако много иска. Преди това, в едни незапомнени времена, предадени като митове и легенди, а понякога дори превърнати във философски школи, се твърди, че между жените е имало „сестринство”, което е включвало споделянето на един мъж от повече жени.
Времена, в които това не е било приемано като свободна любов, нито е било разюзданост, а в някаква степен ефективно управление на ресурса по грижата за дома, децата, домакинската работа...Чувала съм, че някои тайландки и до ден днешен си живеят леко и приятно според максимата: „няма мой мъж, твой мъж, има мой ред, твой ред”. Писах преди време за това. Може и да е преувеличено, може и да не е, но при всяко положение има някаква основа в дълбините на подсъзнанието, която ни позволява да не приемаме като сериозна пречка факта, че „той е бил гадже на моя приятелка”.
Понякога това дори е гаранция, че човекът е читав. Не е насилник или нещо такова. Жената може да ревнува, мислено да се чуди дали е по-добре или по-зле от приятелката си в леглото, да се отвърне и с години да не си продума дума с някогашната приятелка, но фактите са факти. Женското приятелство няма да й попречи да се спре, ако е решила, че го иска. На мъжете сякаш им пречи. Възможно е да има такива, на които не им пречи, като „мухльото” от началото на текста, но те са изключението, а не правилото.
И все пак, превъртах в главата си какво бих могла да кажа на младото момче, за първи път в живота си изправено пред тази дилема. Да чака любовта? Не. Това е толкова относително.
Любовта се генерира от споделените преживявания, а не от неизживян мерак. Не бих го подвела толкова грубо в опита си да бъда мила и говореща с клишета. Но както знаете, дали приемаш нещо като трагедия или комедия, като падение или шанс за щастие, като драма или приключение, определя и съдбата ти.
Затова си помислих, че бих могла да посъветвам моят млад приятел: „Ти няма да имаш същите взаимоотношения и секс като него, дори физически тя да е една и съща.
Не само защото ти си различен, а защото и тя ще бъде различна с теб.
Връзките ни са като парченца пъзел, които или пасват някъде или не. Ако не ти пасне, то няма да е по същите причини, поради които не се е получило при тях. Ако си допаднете и създадете връзка, тя ще разцъфне като орхидея, поставена на прозорец с правилно изложение.
Жените са като цветята. Може да ги ториш и поливаш правилно и въпреки това да вехнат. Може да не им обръщаш голямо внимание, но те да се окажат жилави и упорито да завладеят живота ти като лиана.
И жените, и цветята не се държат по еднакъв начин в различен дом и обкръжение. Някъде умират, другаде захващат корен и цъфтят. Няма как да знаеш как ще се почувстваш преди да опиташ. Опитът на твоя приятел е негов. Твоето изживяване с това момиче при всяко положение ще бъде различно. Остави убежденията си да спят под камък и ако наистина я харесваш, отиди и я грабни.”
