Това стихотворение ни докосна, разчувства ни, усетихме го, преживяхме го...

Защото всяка от нас е изпитвала поне един път в живота си тази емоция с някой мъж.

Затова го споделяме с вас, негов автор е Любомира Видева:

Ние с теб сме
като двама пътници,
чакащи един и същ влак
на различни гари.

И влакът винаги закъснява,
поне с двайсет минути
и дори да се качим на него,
ще влезнем през различни врати,
в най-отдалечените купета
и след дълги обиколки
из старите коридори
ние пак ще се разминем.

И на мен не ми остава 
нищо друго,освен 
да сляза една гара преди теб.