Не съм правила секс от около три години и мисля това да остане така - въпреки че в началото на 20-те си години бях много дива и изключително уверена в сексуалния си живот (и сексуалните си способности) и още съм, но нямам поле за изява.
Преди четири години скъсах с дългогодишния си приятел, когато единият от родителите ми беше диагностициран с рак. Изнесох се от апартамента ни и заживях с родителите си, като станах техен болногледач. Освен да ходя на работа, в продължение на една година влагах ЦЯЛАТА си енергия в тях. Те починаха в началото на пандемията, почти веднага след като офисната ми работа премина към работа от вкъщи и всичко беше затворено.
След като се поотпуснаха мерките, си направих профили в сайтове за запознанства и бях умопомрачена. Повечето профили на мъже там бяха меко казано скандални.
Както и да е, успях да отсея двама от тях, които изглеждаха прилични и не започваха разговора директно със сексуални намеци.
Петър* спря да ми пише, когато споменах за родителите ми. Обичам, когато боклукът се изхвърля сам. Не съм казала, че искам емоционална близост или пък връзка, просто споменавам нормални неща от живота и ако това е способно да уплаши мъж, не го искам в леглото си.
Иван* ми показа, че емпатизира и не го прие с такъв шок, какъвто Петър демонстрира. Разбрахме се, че не искаме нищо сериозно и си уговорихме среща в центъра на града. Независимо от естеството на намеренията, смятам, че е правилно първия път, когато се срещаш с човек, да е на публично място, за да прецениш дали въобще е безопасно да си около него (да, жените трябва да мислим за тези неща).
Беше приятно, водихме закачлив и повърхностен разговор за любимите ни храни, спомени от университета и за бившите си тръпки.
Направи ми впечатление, че Иван не е надут и не парадира с мъжествеността си. Не нарече нито една от бившите "откачена". Плати сметката, без да се замисля.
Всички тези фактори засвириха като оркестър и в главата ми се появи мисълта "Мария*, ти ще спиш с този човек"
Говорим си за...
Така и стана. На втората ни среща пихме вино, ядохме домашно приготвената му супа от гъби и, уж, се бяхме подготвили да гледаме филм. Знаете какво следва.
Не бях особено впечатлена от химията ни и уменията му. Но си казах, че е рано и може би ни трябва време да се опознаем, преди да стане хубаво. Все пак се разбрахме да сме приятели с екстри. Да, ама не.
Нито приятелството беше приятелство, нито сексът - секс. Милият мъж, с когото се запознах, стана студен и странен още след първия път, в който спахме заедно. С течение на времето ставаше все по-зле, мисля, че не можеше да проумее, че бях напълно доволна от това да не сме във връзка, но да си прекарваме добре заедно. Просто се отказах да се занимавам с него в един момент (беше същинска дива) и го блокирах. Не съм търсила запознанства от тогава насам.
Мисля, че мъжете са с погрешното впечатление, че жените не могат да разделят секса от любовта. Напротив, те са тези, които те виждат или като Мадона, или като мръсница, която не заслужава уважение. И също си правят илюзията, че могат да поддържат "приятелство с екстри", когато нямат емоционалния капацитет за това. А аз пък нямам намерение да губя време с момчета, които се правят на мъже и не могат да видят жените такива, каквито са, а именно - хора като тях, със собствени желания, мисли и предпочитания.
И докато това продължава, отказвам да влагам време в мъже, да се срещам или да спя с тях. Сигурна съм, че не съм единствена.
*Имената са променени за анонимност
