Няма да оспорвам Божите заповеди, опазил ме Господ!
Просто ще си поразсъждавам.
Пък който иска да се съгласи, който може – да ме разубеди, а пък който смята, че има право – да хвърли пръв камък. Просто в последните дни много ми се насъбра да се наситя на словоизлияния за прелюбодеянията и имат ли те почва у нас. Естествено, че имат. Защото Бог е любов, нали така.
Той е казал да се обичаме един друг, да се плодим и да се множим. Оооо, веднага ще се изтъпани някой, ама това се отнася за отношенията в здравото семейство, не така по принцип. Неведоми са не само пътищата, но и думите Господни, особено за тези дето имат или нямат очи да видят и уши да чуят.
Да се съгласим първо с ратуващите за възвишената и благословената от Бог семейна любов. Прочетох някъде из форума едно съждение, че бракът е институция, която трябва да се официализира чрез дълбоко обмислени решения на родители, свахи, тетки, лелинчовци и шуренайки. Може и някой калеко да се включи в уреждането на сакралната връзка между двама млади, за да се плодят и множат на ползу роду. Кой с каквото разполага.
Пък дали лудите млади ще се харесат, туй не било важно. Любовта щяла да дойде по-късно. За секс нищо не се споменаваше, ако плоденето и множенето без тези скучни по английски движения, няма как да го бъде. Някой изчерви ли се вече?
Надявам се, че никой не счита обсъждането на тези теми за неприличност. Защото не е. Защото това са нормални човешки отношения. Даже и в образователната ни система преди няколко години бе направен опит да се внедри един Кънчо, ама беше толкова нефелен, че не можа да влезе. В учебната програма имам предвид.
Но да се върнем на прелюбодеянието. Пре- е, сега ако започна да ви говоря за префикси и суфикси, до никъде няма да я докараме, та всички ние слагаме тази частица пред някоя дума, когато искаме да се разбере, че нещо е в огромно количество. Премного, преголямо, в случая – прелюбовно. Преголямо любовно деяние. Простичко – страшно обичаш един човек, той също адски те обича и затова сте любовници.
Стряска ли ви тази дума с отрицателната си конотация, а? Нищо отрицателно няма в нея, бе, хора! Как точно се случва любовта не вярвам да има някой, който да даде точно и всеобхватно определение. Изчела съм всички мислители, поети, писатели, философи, произнесли се по въпроса – един с един не се повтаря и всеки е прав. От един поглед, от един жест, от едно отмятане на косите, от една усмивка, омекват ти коленете, разбива ти се сърцето, избива те на неконтролиран смях, хвръква ти чивията и захапваш джама, преди да си се усетил. Той е единствен, тя е единствена. За колко време? Никой не знае.
Любовта не се измерва с времетраене. Ако с нещо може да бъде измерена, според мен, подчертавам, само според мен, това е интензитетът. Тресе те по Рихтер, Медведев, Шпонхойер и Карник, взети заедно и умножени по скоростта на светлината. Рихтер го взимаме, защото тази скала отчита освободената енергия, а тя при любовта е направо неизмерима. Кой с колкото разполага – освобождава и дава. Медведев, Шпонхойер и Карник отчитат именно интензитета – въздействието върху хората, степента на разрушенията и остатъчните деформации.
Да обяснявам ли, че една любов, освен градивна, може и да е разрушителна? Както е градивна за двамата влюбени, така би била разрушителна за техните семейства. Например. За браковете, ако имат такива към момента или за родителските стремления, жаждащи по инакво добро за отрока или отрочката си. Справка – Монтеки и Капулети. И още една справка от тази пиеса – Ромео и Жулиета, които от една прелюбов в пълно действие, води до саморазрушаването им в пето действие.
Прелюбодействие тоест. Че той и мавърът Отело удушва Дездемона от прелюбовта си към нея, заслепен от вмененото му нейно уж прелюбодейство. И да не давам още примери от световната класика, достатъчно ги имате около себе си. Или вътре в себе си. Дай Боже! И все пак да дообясня убедеността ми, че отрицателната конотация, с която е белязана седмата Божа заповед, сто на сто не е това, което Вселюбящият е искал да ни запрети.
Изхождайки от категоричното „Да нямате друг Бог, освен мене”, той просто се е застраховал двойно – да не обичаме повече от Него някой свой ближен. Да не показваме с действията си, че поставяме възлюбления си по-високо от Създателя си. Иначе за какво му е последната заповед да не пожелаваме жената на ближния си, нито вола му, нито осела му, нито… знаете, нито нищо, що е негово, което, като се замислиш, включва в себе си и не кради, и не убивай, и не лъжесвидетелствай.
Господ е съвършен и няма да допуска глупави повторения. Значи прелюбодеянието няма нищо общо с пожелаването на чуждата жена, което вече е на половин крачка от изпълнението на това (по)желание. Бог е любов. Всичко е любов. Дето вика една моя приятелка „Обичахме се, колкото можахме”, имайки предвид филма на Еторе Скола „Обичахме се толкова много”.
И не приемайте нищо на юнашко доверие, защото знаем, че совите не са това, което са. Впрочем Господ никъде не е споменал за пожелаване мъжа на ближната… Това няма да ви го тълкувам.
Не защото виждам как все по-чевръсто събирате камъни. Просто се надявам на чувствата ви за хумор.
