Когато се запознали, било твърде неочаквано да създадат приятелство. Тя го смятала за надута звезда, която се държи недостъпно.
Той се притеснявал как тя оценява неговата работа и като я виждал все заобиколена от хора, от които зависел, не бил много сигурен дали не е прекалено „висока топка” за него.
Постепенно различните им компании от „недостъпен вид” се слели по естествен път. Местата, където се събирали – все по-общи. Вече никой нямал усещане за недостъпност. Били си интересни, правили любов веднъж. Не им се получило много добре, но пък разгворът им толкова сладко потръгнал, че нямало никакво значение. Били достатъчно млади, любопитни и търсещи път за себе си в този момент, че без въобще да го обсъждат, чрез напълно еднакво поведение един към друг, създали приятелство, а не емоционална връзка.
Тя с никой друг не можела да бъде толкова откровена за сърдечните си тревоги и емоции, той също ѝ споделял неща, които на мъжете им е трудно да изкажат. Много рядко правели любов - само ако се случело да пътуват някъде заедно. Например, когато се оплитали в емоционални драми с други хора и им се искало да побегнат надалеч, често го правели заедно.
Качвали се на някоя от колите и отпрашвали накъдето им видят очите. След няколко дни заедно, възвръщали равновесието си и били по-готови да се справят с онова, което ги карало да се чувстват объркани, гневни или наранени. Ето такива приятели били.
Когато Тя и Тя се запознали, било твърде неочаквано да създадат приятелство. Всяка – готина по своему, но доста несъвместими. Все едно идват от много различни планети. Още на първата им среща много се смели. Случайността започнала да ги среща на най-неочаквани места. Били си интересни - като да изследваш непознат вид. Но най-голямата изненада и за двете била, че са имали почти едни и същи гаджета в различни периоди.
Освен това, когато били заедно, прекалено се набивало на очи, че мъжете, които харесвали едната, почти без изключения си падали и по другата. Били като магнит за най-големите чешити. Викали си „жена ми”. На мъжете, които ги сваляли поотделно в онзи период, казвали: „ако жена ми не е съгласна, не става”. Понякога правели любов заедно с някой от мъжете, който се „падал” общ или който си изберат в спонтанен момент, стига да са в подходящо настроение и заедно да го харесват. Този бонус пакет можел да получи само някой, който е приятел и на двете. Никога – гадже само на едната. Те също никога не спали една с друга без мъж. Не такава била тяхната връзка.
Както всичко в този живот, и тези бурни времена отминали. Двете поотделно изживели различни свои срещи и разлъки, без да замесват другата в трепетите на сърцето и либидото си. Поотделно преминали и през много дълъг „монашески период”. Пълен отказ от секса в продължение на повече от две години. Всяка, по свои си причини. Не се виждали много често по това време.
Затова отново се изненадали, че и дори и този техен цикъл протича едновременно. Интересите им по това време били твърде различни. Но и без друго, когато липсвал онзи поглед, който си разменяли, когато са готови ей сега да прекроят с хастара нечии закостенели убеждения, срещите и разговорите им оставали някак постни, недовършени. Такива приятелки били.
Минали години. Тя се запознала с него. Изглеждало твърде невероятно да създадат връзка. Толкова били различни. Когато той разбрал, кого тя нарича „жена ми”, не повярвал на ушите си: „абсурд, вие сте толкова различни и освен това тя първо е „моя жена”. Когато се събрали тримата, двете най-накрая отново се забавлявали като в добрите стари времена от шока, който изживяват всички от тяхната парадоксална връзка. А колкото повече той се влюбвал в нея и искал да крещи на целия свят, че я обича, толкова повече им задавал въпроса: „как е възможно в един живот да срещна две жени, които толкова много да обичам и на всичкото отгоре - те да се обичат”.
Харесвам такива истории. От моя гледна точка, която както вече знаете, не е сред най-общоприетите, това ми подсказва, че настъпват времена, в които все повече ще изчезват връзките, наричани „кармични”. Онези, при които имаме някакъв дълг един към друг и това ни причинява известно нараняване и учене на всевъзможни уроци, придружени с болезнени срещи, раздели и прошки.
И все по-често ще се случва да се свързваме с онези, с които съвсем естествено изживяваме моменти на интимност, по-близки до свързването със самите себе си, отколкото с понятието „връзка” и дори с понятието „приятел”. Не бих могла да нарека тези хора приятели... те много повече ми приличат на един и същ човек, разделен на три индивидуалности. И още по-забавното е, че това не е просто някаква история с красив финал. А взаимоотношения, които със самия си акт на съществуване, без никаква необходимост от парадиране започват да влияят на онези, които вече не могат да приемат взаимоотношения от стар тип, но са объркани накъде е посоката.
И истината е, че разказвам тази история, не толкова заради тези хора, които са в мир със своето „статукво”, а заради интересна среща на тази троица с нов играч в тяхното поле.
Ще я разкажа следващия път.