Наталия Кобилкина
Той беше съвършен, винаги казвах на приятелките си: Имам най-добрия мъж на света. Той ме разбира, прави всичко което искам от него, любящ и грижовен баща е, обаче…аз се влюбих в друг.
Припомнете си още от Наталия Кобилкина: Страстен секс след 10 години брак
Освободете се от ненужните неща
Бях бясна на себе си, моята съвест беше много против, но сърцето ми избра да бъде влюбено. Как да постъпим в тази ситуация?
Нека да видим къде са причините да се влюбим в друг при условие, че имаме уж безупречна връзка?
Какво означава безупречна връзка?
В природата няма нищо съвършено. Ако вземем едно дърво например – то има много счупени, огънати клони, което означава, че изобщо не е съвършено и точно затова е толкова красиво!
Само да ви напомня, че съвършените гърди обикновено са от силикон, нормалните гръди нямат съвершнена симетрия. Обаче точно в това е тяхната прелест.
Какво искам да кажа – в безупречната връзка има нещо гнило по презумция. Има нещо неистинско, не търсете идеален партньор – търсете партньор, който ви кара да се чувствате истинска.
Когато влизаме в отношения – важното е да имаме разлики и полярности с партньора.
Например, често изразена женственост тип принцеса привлича силен и мъжествен мъж-защитник. Тя го привлича с качества, които той не притежава: беззащитност, наивност, невинност, доброта. А принцесата вижда в него сила и мощ. По този начин противоположностите са привличат.
Обаче при тези разлики, разбира се че често срещаме неразбиране, все пак живееш с доста различен човек. И това е част от процеса да сме заедно в нашите разлики и точно тази полярност често дава онази специална химия.
Когато отработваш тези полярности и развиваш в себе си качествата на другия – вътрешния копнеж за развитие започва да търси ново поле за изява и така при теб идва нов и различен човек. Чрез новия партньор ти можеш да видиш себе си през съвсем нова и прималиво непозната призма.
Така че ако сте влюбени в друг – това не винаги е повод да се развеждате или да се обвинявате. Изчакайте малко, осъзнайте на какво ви учат тези отношения, коя ваша нужда е стояла до момента незадоволена.
Предлагам ви и няколко въпроса, които могат да дадат малко яснота в цялата объкана картина. Задайте си ги и си дайте малко време да осъзнаете отговорите на тези въпроси:
- Какво точно ми липсва и какво ме кара да погледна другия?
- Кога спрях да казвам истината на партньора си?
- Какви теми смятам за неудобни и ги избягвам? (точно в тези неизказани неща ние губим нашата близост и откритост)
- Дали наистина виждам другия такъв какъвто е или го идеализирам (много е лесно да се влюбиш в секси колега, с който нямаш битови ангажименти и се виждаш само по обяд)
- Ако сме заедно на необитаем остров без пари и храна с кой от двамата бих искала да бъда?
- Ако ми остава да живея един месец с кой и по какъв начин бих го изкарала?
Търсете своята истина и своята липса. Липсата и незадоволената потребност ни карат да поемем риска да допуснем другия партньор. Ако обаче точно я разгадаеш и споделиш на сегашния си партньор какво ти липсва и от какво наистина имаш нужда, може би връзката няма да е чак толкова безупречна, ще се наложи да се карате понякога, обаче точно със загубата на безупречността, тя ще започне да се превръща с нещо истинско.
