Що народ натрупа пари и популярност, наставлявайки живота на затормозения от комплекси, но готов да срещне щастието, гражданин на 21 век.
В началото му бе обяснено колко вредно се храни и последователно изхвърлихме от хладилника месото, хляба, яйцата, че и млякото, като продукти на ескплоатацията над себеподобните.
После бе заклеймен като расова свиня, ако е убеден хетеросексуален тип, който дори не си бръсне ръцете. В замяна получи препоръки да не спира да си повтаря колко е готин и щастлив и ако не му се получат нещата, да се сърди на таланта си в сугестията.
Накрая, осъзнали неговата пълна обърканост в отношението към собствения Аз, поехме кормилото на сексуалния му живот. Яж това, пий онова, дишай еди-как си, мисли еди-какво си. Пози, движения, вербални и невербални сигнали – не остана ниша, непроникната от компетентното око и ухо на специалистите.
И все пак, като тегля чертата, (като жена, нямаща проблем с видовете и броя на оргазмите, без да се нуждае от помощта на ексцентрични наставления, допълнения и попълнения) стигам до извода, че най-страхотният секс в живота ми е този, който най-много се припокрива с любовта. А за да определим това, можем да се доверим на усещането си от СЛЕД ТОВА.
"Как си?" – пита той докато лежа притихнала на рамото му.
"Блаженствам... Аз съм светлина, която се разтваря под пръстите ти. Бяла и добра... "
И запазвам това си агрегатно състояние с дни.
Добрият секс ни помага да се чувстваме върховно и след приключването на самия полов акт. Хармонично в тялото и с душата си. Както добрата храна ни дава усещането за ситост и енергичност с часове, а от непълноценната – гладът се връща бързо или получаваме неразположение.
Дискомфортът след секс е най-сигурният сигнал, че физиологичните и психичните механизми не са валентни помежду си. Поне що се отнася до жената. Дали сексът ще е четири часа или четири минути, дали ще е в басейн от шампанско или финал на един разгорещен спор, важното е да е избухване на онази емоция и енергия, които не можем да удържим.
И които не искаме да контролираме в този момент! Непрограмирано! Без забранителни, но и без задължителни елементи. Достатъчно е да подсказвам на кой етаж на емоцията се намирам. За да не си счупим хатъра, препъвайки се нагоре-надолу по стълбите на емоцията.
И тогава се случва светлината! Виждала съм я! Виждам я всеки път, когато ме загърне с ръка и го помириша. Нямам нужда от нищо специално и допълнително. Приятната обстановка, романтичната вечеря и нежните думи имат своето място, за да се забележим един друг в напрегнатото динамично и зло ежедневие, но нямат нищо общо с пожелаването на другия. Нищо специално освен специалния човек! А той е просто – МЪЖЪТ, КОГОТО ОБИЧАМ...
И е хубаво! Винаги... Години... Не ми доскучава, не ми втръсва. Усещам, че и с него е така. Достатъчно е да разпозная аромата му и да се оставя на желанието да ме води все по-дълбоко и все по-далеч в скритата природа на вселената.
И да усещам, че съм жива! И той е жив, и сме едно; желаем еднакво и чувстваме общо. Това е единственият текст по темата, който искам да чете – как се чувствам. А всичко, за което трябва да имам познания, е дълбоко, дълбоко в мен, затиснато от болки, страхове, негативни емоции и предрасъдъци. Трябва само да обърна сетивата си навътре. И да се освободя от всичко, което не съм.
Успееш ли, нищо повече не ти е нуждно да знаеш. Природата е дала всичко, за да се ориентираш в другия; да го усетиш. И когато се отдадеш на наслаждението, във вихъра на нагона и тържеството на живота, разумът притихва с екзистенциалните си понятия. Светът изчезва. Тялото отключва духа... После усещаш топлината и освобождаването на енергия... И не само... И се връщаш в земната си обвивка, но някак различна – по-лека, по-усмихната и по-красива. Като любена жена!
Защото "разнообразяването" завърта една спирала, в която всичко ново и вълнуващо бързо става старо и познато, и след вкарването на третия в спалнята, рано или късно ще се наложи да поканиш и четвърти... Същото е и с порнофилмите, играчките, игрите за възрастни и мръсните думи. Дори романтиката и екзотиката писват, ако го няма чувството.
А и в разнообразието на формите на секс, да не забравяме, че все пак природата ни е дала не чак толкова голям набор от ексцентрични вариации. А после??? Не съм чула специалистите относно лимита в преместването на границите. И ако нещо трайно не се случва, то най-вероятно проблемът е някъде другаде – в нашите липси или натрупвания или просто това не е човекът.
Обожавам секса, в който не помня колко дълго и какво по-точно. Като пиянство. Казват, че тогава сме най-истински. Но без алкохол! Не смесвам концентрат и любов. Все пак това не е операция, за да ми трябва анестезия.
Другото се нарича фитнес и тайландски масаж. И двете са доста самотни занимания. Нищо, че в залата не сме сами.