Спомнете си приказката за Парижката Света Богородица и Квазимодо.

Той е гърбав, уродлив, неприятен за гледане, пропит със самосъжаление и комплекси, но носи златно сърце! Душата на Квазимодо е чиста, невинна и преливаща от доброта.

И този маргинален образ, на когото му предстои да се превърне в герой по-нататък в историята, се влюбва в Есмералда.

Коя обаче е тя? Тя е най-красивата девойка в града. Когато тя танцува, всички са така омаяни от движенията и женствеността ѝ, че загубват ума и дума (и съответно лесно биват ограбвани от мургавите съучастници на Есмералда).

В преразказа, направен от "Дисни" на приказката, за девойката Есмералда не се разбира много, освен че е жена, в която ще се влюбиш от пръв поглед.

И ето го проблемът – чистата душа на Квазимодо се влюбва в прекрасната Есмералда, но тя не би го погледнала като мъж заради грозното му тяло.

Той прави чудеса от храброст заради възлюбената, жертва себе си без да се замисли, за да спаси не само нея, но и нейният избраник – силен и напет красавец, в когото тя се влюбва до уши.

Всички съчувстват на Квазимодо и си мислят, колко несправедлив е светът, как външният вид не е всичко и т.н.

Това, разбира се, е така, но защо гърбушкото не се влюбва в някоя друга жена, а избира точно най-красивата и най-желаната?

Всеки би се влюбил в Есмералда и би я пожелал, като дори не би се замислил тя самата каква душа носи. Защо Квазимодо не се влюбва в някоя също толкова добра като него гърбушка?

Защото нямаше да стане хубава приказка и нямаше да може да се даде поуката, че красотата не е всичко, важно е да имаш добро сърце.

Факт! И все пак всички очакват от Есмералда да даде шанс на Квазимодо, също както Красавицата прави със Звяра (и отново, за да се получи качествена приказка, той се превъплъщава в разкошен принц като по поръчка).

Другият интересен момент е, че за всички тези хубавици се приема, че са умни и добри, просто защото имат физическата красота. За тях важи максимата на древните елини, че щом едно тяло е хармонично и красиво, то няма как да бъде обитавано от лоша душа.

Есмералда и всички хубавици са създадени сякаш по тази логика, и не само те. Красотата винаги е извеждана на преден план.

А така ли трябва да бъде?

Вярно е, че природата ни е заложила инстинктивното желание да търсим най-добрия и качествен екземпляр за продължаването на вида (в животинския свят мъжките екземпляри са често много по-красиви от женските).

Но ние не сме животни или поне имаме претенциите да сме нещо по-еволюирало и умно.

Разбира се, че на първи поглед ще се види физическото, а не прелестната душа. Тялото е единственото място, което няма да напуснем до края на живота си, затова е редно да го уважаваме и да се грижим за него.

И все пак...

"Обвивката" трябва да бъде като допълнение към останалото, цялото, това, което е истински важно. Най-лесно е да се влюбиш в красивото, идеалното, съвършеното. Нужно е обаче да бъдем по-прозорливи и да вникваме в дълбочината (и душата).

Не трябва да се търсят нито Есмералди, нито Квазимодовци, още по-малко пък Зверове и жаби, които да се претворяват в принцове. Търсете у другия себе си. Нашите партньори са огледала на самите нас. 

Ако не откривате себе си у другия, то няма смисъл да гледате нищо друго.