Михаела Петрова
Най-хубавият новогодишен купон, на който някога съм била, беше посрещането на 2000 г.
Беше навалял приказен пухкав сняг, чиито отблясъци бяха като кристалчета, които озаряваха лицата, сгушени в шалове и шапки. Стъпките в снега не скърцаха, а свиреха музика. Пред НДК имаше хиляди хора, които се радваха. Фойерверки озаряваха небето и се отразяваха в падащите снежинки. Ние си носехме кристални чаши за шампанско. А ъндърграунд барът, в който отидох след това, се пръскаше по шевовете от радост, танци и любов. Обичахме всеки познат и непознат, с когото празнувахме там.
С една голяма част от хората, с които се запознахме тази вечер, буквално не можехме да се разделим следващите няколко дни... Тогава нещо наистина се случи. Тогава не знаехме какво е. Дори не обърнахме специално внимание, че сякаш се отпуши желанието да приказваме. За себе си, за семействата си, за детството си, за любимите играчки и дъвки, за родителите, за мечтите си, за всевъзможни глупости, но фактът беше, че не ни се разделяше, защото не можехме да се наприказваме.
А още по-изненадващото бе, че тази еуфория не премина без следа след празничния махмурлук. Не ни хрумваше, че е настъпил векът, в който много ще изследваме самите себе си. Модата с психоаналитиците и всичко останало, което сега се нарича „практика по себепознание” все още беше много далеч. Но като върна лентата назад, тогава започна да се случва между приятели.
Това беше и времето, в което започнаха първите тенденциозни сбирки по женски. Дотогава бяха спорадични – както дойде и ако се случи да излезеш с една, максимум две приятелки на кафе. Но организираното излизане в по-голяма група плахо и неустойчиво започна да си проправя път едва тогава. И да, това бяха времената, в които много говорехме за взаимоотношенията си с мъжете. Едва тогава започнахме да говорим малко по-открито и за секс. Да си разказваме не само как ни е повлияла емоционално някоя и друга любовна връзка, а какви са скрупулите, притесненията, удоволствията, възходите и паденията в леглото. Това беше времето, в което откривахме колко сме различни „под завивките” и колко невероятно различни са очакванията ни за развоя на взаимоотношенията след секс.
Понякога тези откровения ни разкриваха шокиращи неща. Не само една за друга, но особено в онези случаи, в които се е оказвало, че две или три от нас са имали своите афери с един и същи мъж. София е малка, това не е особено трудно, особено в арт средите, от които съм част. Шокиращото въобще не беше това, че той е попадал все на жени, които по някакъв начин са приятелки или си стават внезапно симпатични, щом се запознаят – това само потвърждаваше старата истина, че един човек – мъж, обичайно е привлечен от един определен тип жена. А типажът включва много голямо индивидуално разнообразие, както би следвало да знаете от „психотестовете”, които постоянно си правите в социалните мрежи.
Учудващото беше, че сексуалният му стил се променя според жената. Случвало ни се е да не вярваме на ушите си „за един и същ човек ли говорим?”. Задавали сме си наум хиляди въпроси в стил: „Аз ли съм много добра или тя е много зле?”. И обратното: „Защо ме е смятал за някое дърво, а нея за мръсница?”... всякакви вариации на подобни въпроси са се въртяли из главите ни.
Още по-интересно ставаше, когато мъжете са се отпускали в приказките и са споделяли каква любовница е някоя приятелка. Или неприятелка. Все тая, то в един „типаж” също има полюсни индивидуалности.
В интерес на истината, възможно е това наблюдение - че мъжете също са започнали да споделят, да не е много коректно от моя страна. В онези години вече бях редактор в женско списание и пишех по тези теми. Това беше известно в моите среди. Освен това, когато съм сред мъже-приятели, обикновено се превръщам в one of the boys (една от момчетата). Така че е много възможно да съм научавала повече истории, отколкото обичайно жените научават от мъжете за интимния си свят. Но фактите са факти. За една и съща жена също съм чувала тотално различни версии за поведението ѝ като любовница. Така че, може би, не само мъжете се променят според жената, а и ние променяме поведението си в леглото според мъжа. Дали е според това, което чувстваме към него – също е спорен въпрос.
На женска приказка ни се е случвало да си споделяме как се е случвало да сме много по-разкрепостени, когато нямаме никакви очаквания от връзката. И как го раздаваме доста по-умерено и свенливо, когато има очакване за по-дълготрайно партньорство. Нали се сещате, онази тактика, да се обираш, за да не те помисли за развратница, която ще му изневерява.
Това убеждение, впрочем, беше актуално доста дълго по време на моята младост. Нали работех в женско списание, спомням си колко се учудих, когато разбрах, че една от първите частни гинекологични клиники предлагаше възстановяване на девствена ципа. Пошегувах се с колежките: „А първоначално премахване не предлагат ли?”. Въпросът ми изуми тях.
В началото на новото хилядолетие им се струваше много по-нормално жената да има възможност да го играе „девствена”, за да си намери мъж, отколкото да си спести болезненото преживяване по дефлорацията. Не зная дали сега това има някакво значение за днешното поколение млади момичета. Надявам се, да няма.
Колкото и истини за себе си да чухме при онези първи наши разговори – както приятни, така и неприятни, най-важното се случи. Започнахме да говорим. За теми, които са били табу близо две хилядолетия преди това. И това е прекрасно.
Следва продължение...
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
На женска приказка през времето: I част
"Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност"
Съкровища в емоционалния багаж
Толкова лесно, колкото усмивка
