„Бързи и яростни“ е заглавие, което привлича хора по киносалоните от началото на хилядолетието, и на този етап е почти невъзможно да се намери човек, който няма конкретно мнение върху филмите с Вин Дизел.
Логично е да се предположи, че след цели седем филма отдавна сте преценили дали екшън поредицата ви харесва и следователно, дали ще уважите прожекциите на осмото попълнение с посещение на киносалона. Но ако не сте, то се надявам, че моето споделено мнение ще ви помогне да вземете това решение.
Личната ми позиция върху поредицата „Бързи и яростни“ е доста противоречива. Никога не съм бил голям фен на автомобилната субкултура, нито съм бил запознат с нейните специфики. Точно и заради това първите четири филма не ме грабнаха ни най-малко като зрител. Когато обаче се появи петата част, посрещната с рязко повишено критическо одобрение (28% за четвъртата, 77% за петата), ѝ дадох шанс. И не бях разочарован.
Оттам нататък „Бързи и яростни“ се превърна в екшън поредица за масовата публика, а не в специализирана такава за автомобилните маниаци. Приходите за всеки от филмите нараснаха драстично и пикът бе достигнат със седмата част, с която светът се прости с Пол Уокър.
Лентата натрупа над 1 милиард долара постъпление по цял свят и представи възможността за перфектен завършек на цялата поредица, но грубата материалност на света, в който живеем, се манифестира под формата на Вин Дизел, който побърза да обяви, че ще има осма, девета и десета част.
А сега да отправим най-после поглед върху №8:
(-) Вин Дизел – най-лошият актьор в Холивуд в момента
Актьор, който оперира с общо три вокални интонации, три лицеви изражения и речник от около 50-60 думи в цялата си филмография, не е никакъв актьор.
В трети пореден филм (след „Последният ловец на вещици“ и „Трите Хикса: Обратно в играта“) Вин Дизел продължава да се утвърждава като жива карикатура, чиито екранни подвизи могат да се толерират с нещо повече от смях единствено от празноглави „нацепени батки“, които се идентифицират с него, и от фенки, които сляпо игнорират факта, че кумирът им от няколко години насам е доста повече дебел, отколкото здрав.
Драматичните напъни на Дизел в сцените му с Чарлийз Терон се свеждат до редуване на яростно с тъжно изражение и на псевдозаплашителен шепот със също толкова неуместни крясъци. Клоунска усмивка и мърморене под носа пък илюстрират другия полюс – сцените с екранната му любима Мишел Родригес.
Нелепи реплики като „Харесва ми, когато се усмихваш“ и „Ти ме правиш щастлив“ се поднасят със смехотворна вдървеност, която само подчертава абсолютната неспособност на сценаристите да пишат нещо различно от хиперболизиран тестостеронен диалог за другия главен герой във филма. Което ни довежда до...
(+) Дуейн Джонсън и Джейсън Стейтъм
...разликата между карикатура като Дизел и истински, завършени, доказани екшън звезди като уж „поддържащите“ му изпълнители.
Дуейн Джонсън практически еднолично съживи цялата поредица с появата си в петата част и оттогава насам не е спрял да напомня, че именно той е ключът към финансовия успех на „Бързи и яростни“.
Джонсън изстрелва ултрамъжествените си реплики с подчертан и съвсем умишлен патос, провокирайки див смях с почти всяка своя поява на екрана. В допълнение към това физическите му подвизи остават също толкова диво преувеличени – удар с лакът от Джонсън кара жертвата да направи задно салто, той отклонява торпеда с голи ръце и за пореден път един нещастен негов съперник бива обезвреден с Натиска на Скалата за огромно удоволствие на всички зрители.
Джонсън е един от малкото актьори на планетата, които пренасят в 21-ви век неповторимото излъчване и смазващото екранно присъствие на класическата екшън звезда от 80-те. „Бързи и яростни 8“ уцелва джакпота с това, че го събира на екран с още един от въпросните „малко актьори“ – Джейсън Стейтъм.
Двамата мъжаги се обстрелват със абсурдни заплахи, каквито не могат да се чуят дори на предишната месторабота на Джонсън (Световната федерация по кеч), и буквално се надпреварват кой ще се утвърди като по-голямата хипербола на мъжествеността. Всичко това се материализира на екран като зрелищен екшън и страхотна комедия, което в крайна сметка е всичко, което иска един зрител от един блокбъстър, нали така?
(+) Чарлийз Терон и нейният „злокобен“ план
Ако сега някой ме попита какъв беше страховитият план на героинята на Чарлийз Терон, макар и да съм гледал филма преди само два дни, няма да мога да му дам точен отговор. Въпросът обаче е на кого му пука!
Ако някой търси логика или последователност в действията на екрана, по всяка вероятност ще получи главоболие. Но какво значение има това, когато по средата на филма по улиците на Ню Йорк започват да валят дистанционно управлявани от героинята на Чарлийз коли?! „Ама... ама... как така тя управлява с компютърни чипове разни БМВ-та от 90-те, каквито се виждат на екрана?!“, ще попита някой. „Какво ти пука?!“, ще му отговори друг, докато се смее на нелепия екшън и комичните физиономии на произволните статисти, които реагират с преувеличено изумление на абсурдните автокатаклизми (ако има такава дума...).
Самата Чарлийз, която отдавна се е утвърдила като една от най-добрите актриси на своето поколение, е съвършено наясно в що за смехотворен филм участва и, досущ като Дуейн Джонсън, пресолява всяка своя реплика с умишлено преиграване с цел вместване в общия тон на сюжета.
На възраст от 41 години Терон остава ослепително красива гледка на големия екран и изпълнява функциите на персонажа си безпроблемно. Остава ни очакването да я гледаме в по-готин и адекватен екшън като ‘Atomic Blonde’ това лято.
(+) Изненади сред поддържащите роли
Не, Пол Уокър не се явява като компютърно генерирана графика, нарисуван портрет или призрак. Но имена като носителката на „Оскар“ Хелън Мирън, Кърт Ръсел, Скот Истууд и Люк Еванс внасят голяма доза свежест в редиците на актьорския ансамбъл и ни освобождават през големи периоди от филма от тъпоумните тийнейджърски шегички на героите на Тайрийз Гибсън и Крис „Лудакрис“ Бриджес.
Пак към поддържащите изпълнители се числят и вече споменатите Дуейн Джонсън и Джейсън Стейтъм, които буквално открадват филма с подвизите си.
(+) Ескалацията на екшъна
Танкове, атомни подводници, булдозери, валящи коли, бягство от затвора и автомобилна надпреварва с горящ акумулатор са само части от непрестанно ескалиращите екшън сцени във филма. Човек може само да гадае дали в оставащите две части от поредицата действието няма да стигне и до космоса, но по всичко личи, че нещата отиват натам.
Изтъквам това като плюс на филма по същата причина, поради която считам за такъв и така нареченият „план“ на геронията на Чарлийз Терон. Логиката и последователността нямат никакво значение тук, само зрелището и комедията, а финална (умишлно) бутафорна сцена на борда на летящ самолет, в която Джейсън Стейтъм обезврежда около 10 последователни противници, докато обгрижва бебе в количка, е просто върхът на сладоледа.
В общи линии „Бързи и яростни 8“ продължава всички положителни тенденции от предишните части на поредицата и затвърждава парадокса, че колкото по-малко от оригиналните филми остава в продълженията, толкова по-готини стават те.
Ако завършим поредицата с Дуейн Джонсън като главен герой, без нито едно безсмислено улично автосъстезание и без Вин Дизел и Тайрийз Гибсън, то предполагам, че филмът може да спечели и „Оскар“. Но по-добре да не се шегувам, че щом „Отряд самоубийци“ може да спечели „Оскар“, защо да не го стори и „Бързи и яростни“...
Автор: Георги Петров
Прочетете още:
На кино: "Дух в броня" - заслужава ли си да гледаме новия филм със Скарлет Йохансон
