Михаела Петрова
Нищо не е такова, каквото изглежда в романтичните женски фантазии, докато не знаеш какви вълнени чорапи да му купиш без да го питаш. Иска ли ги въобще.
Чорапите на топка под леглото и в други, по-невероятни ъгълчета в къщата, са един от обичайните женски кошмари за жените. От друга страна, те са единствените, които знаят верният отговор на въпроса: „Къде са ми чорапите?”. Само верните съпруги знаят всички ли имат дупки на пръстите, изтъркани ли са около петата и дори са способни да хвърлят на боклука любимите му чорапи, ако преценят, че вече са парцал.
В същото време, купуването на мъжки чорапи са ясен знак, че вече сте двойка, която споделя пълноценно съвместното си съществуване. Дори и при обръгналите на рутината на семейния живот, когато не се сещат какво друго да му подарят, грабват едни хубави чорапи и си отдъхват, че поне този дар е отметнат. Чудя се защо в гражданското се разменят само брачни халки. Редно е да се разменя и най-устойчивият символ на семейния живот: мъжкият чорап. Най-добре да бъде една бройка, като символ на това, че второто чорапче от чифта, ще намери проход към онази паралелна вселена в пералнята, в която отиват единичните брой.
Онзи ден, когато купувах мъжките вълнени чорапи, се усмихнах на един спомен. Преди десетина години имаше два популярни бестселъра „Кучката вкъщи” и мъжкият отговор – „Копелето на дивана”. Това бяха откровени изповеди на жени и мъже за секса, самотата, работата, майчинството и брака. Спомням си, че ме беше впечатлил разказът на една жена, която споделяше, че винаги когато съпругът й е в командировка, тайно си обува неговите вълнени чорапи. Разказваше, че е много ревнива, не искала да му го показва и затова тайно си създала този ритуал – да обува чорапите му, за да го задържи.
Бях споделила с моите приятелки тази история, най-вече защото ми се струваше малко налудничава. Не защото не вярвам в силата на магическите ритуали, които си измисляме, а по-скоро защото вярвам, че на енергийно ниво те работят по свой начин. Особено, когато става дума за чорапи и обувки. Моята кръстница, Бог да я прости, не ми даваше да обуя нейни чорапи или чехли, дори когато ми замръзваха краката.
Твърдеше, че на стъпалото има енергиен отпечатък на всичките ни органи и по тази причина, ако си "менкаме" чорапите и чехлите „ще си оплетем енергиите”, а това не е окей. Само веднъж прояви милост и ми подари едни нови вълнени чорапи, които да са си „моите” и да стоят в нейната къща. Да си имам, когато отида на гости. Бях си спомнила за това, когато четох разказа на жената, която така държи мъжа си изкъсо. Мислех си, че съзнателно едва ли го е знаела, но някак интуитивно е чувствала, че това е добър начин „да го оплете”.
Затова и разпитах приятелките си – обуват ли чорапите на мъжете си? Не беше чак социологическо проучване от типа: „Попитахме 100 стоматолози каква четка за зъби препоръчват”, но все пак картинката на моето изследване в приятелския женски кръг даде интересен резултат.
Не обуват онези чорапи, които се търкалят по кьошетата на пода и под леглото. Не си и помислят да докосват онези, с които той играе футбол, тенис или някакъв друг спорт. Освен с латексови ръкавици. Но когато му избират вълнени чорапи, ги обзема романтично настроение. Сякаш единственото, което правят всички в студените зимни вечери е да седят на огромни фотьойли пред горящата камина и да пият червено вино, обути в еднакви вълнени чорапи. „Избирам такива, които и аз мога да нося. Секси е”.
До този момент, според мен беше секси само да облечеш неговия тишърт и да нахлузиш боксерките на розови слончета, които си му подарила на шега. И продължавам да смятам, че на жените стоят секси едни други плетени чорапи. Малко по-дълги, които хем могат да се придърпат над коляното, хем да се смъкнат с онова артистично неглиже по прасеца надолу. Мъжете не носят такива чорапи. Но явно да обуеш неговия вълнен чорап на някакво интуитивно ниво придава друго измерение на понятието „секси” и все пак е свързано с идеята, че си преплитате енергиите.
Чух и други романтични истории – как още в магазина, докато избират, ги обзема умиление, все едно са гушнали плюшено мече от детството. Чух и тъжни истории – как ядосани мъже са ги замервали с тази остроумна покупка с викове: кой ти е казал, че искам вълнени чорапи! Много обидно е това. Никога не го причинявайте на една жена.
Разказвам всичко това, защото наближава сезона за подаръците и много мъже ще намерят под коледната елха мъжки вълнени чорапи. Когато ги приемете с благодарност, тя изживява нещо подобно на онова, което мъжът изживява, когато за първи път предложи годеж. Чорапите са си дар за обвързване. Дори и онова с оплитането на енергиите въобще да не е вярно. Щом е закодирано в подсъзнателната символна система на жената, си е вярно.
