Михаела Петрова
Добре, че от време на време излизам с приятелки на вечеря, за да си спомня някой и друг казус, който някога е тровел и моя емоционален живот. Въпросът на въпросите в първите етапи на създаването на една връзка, който хората обикновено не си признават на глас, е кой плаща повече. И много често става дума за пари буквално.
- Добре де, може ли да ми каже, че не е готов за връзка, след като излизаме цял месец, делим си сметката в заведенията, а когато аз ходя у тях, винаги купувам нещо, което никога не е по-малко от 50 лева, защото в мъжките хладилници знаете какво има – бира, някое и друго остаряло парче кашкавал и лютеница. В най-добрия случай. Освен това взимам такси в двете посоки, преди това съм била на кола-маска, маникюр, а често и на фризьор... И накрая, той ми казва, че малко съм се объркала – не бил готов за връзка. Така излиза, че през цялото време съм си плащала за секс...
Разбира се, в разговорa им, свързан с обвързването, и двамата са премълчали това, че тя печели повече и е свикнала, когато има 48 свободни часа, да не ги прекарва в София, а да се качи на колата и да ги прекара на някое хубаво място с релакс и забавления.
Вечер обича да следва културния афиш и да има с кого да споделя този свой живот. А неговите оферти през месеца са били да си седят у тях и да се разхождат в парка. На масата на преговорите обаче той сложил онези карти с разочарованието от предишните си отношения, което винаги е некоректен подход, когато искаш да поставиш ново начало.
Колкото повече го убеждавала, че човек може да отвори сърцето си отново след всякакви изпитания, толкова повече той се заинатявал, че иска само забавление. Това е, което истински я ядосало и с право – какво излязло от цялата работа – че през цялото това време, в което е търсила съмишленик по сърце, всъщност си е плащала за малко секс.
По принцип в това, което се нарича "мъжка психика" е заложено да си плащаш за секс. Дори и това да бъде под формата на плащане на вечерята, баровете, билетите за кино, театър, почивките или там, където ще решат да ходят, докато още са в процес на изясняване за себе си искат ли нещо повече от това известно време да се забавляват заедно.
А в онова, което повече отива на "женската психика", е през целия този период да инвестира във връзката си. При все цялата еманципация, жените се забавляват без никакви очаквания, само когато са в приятелска компания.
Появи ли се емоция, инстинктите ѝ заговарят по друг начин – първите телефони, на които звъни преди първата вечеря, са на фризьора си, козметичката, маникюристката... следва въпросът – какво ще облека? Дори гардеробът да прелива, за Бога, тя има нова среща!
А на нова среща не се ходи с нещо старо. И причината да реагира така не е толкова плоска, колкото изглежда. Тя е в думите, които приятелката ми е казала на онзи мъж – че всеки може да отвори сърцето си отново.
Ако жената не вярва в това, тя няма да отиде на маникюр, образно казано. Цялата тази подготовка да бъде "чисто нова" е свързана с готовността да излезе от амплоато на старите си преживявания. Тя не инвестира просто в това да е красива за някакъв мъж, който иска да се позабавлява с нея и никога не би го направила, освен ако това не е професията ѝ и знае, че на сутринта ще ѝ бъде платено и кой откъде е.
Появи ли се нова емоция на хоризонта, тя влага време и средства да осмисли себе си по нов начин, това е деклариране на готовност да изрази себе си по вълнуващ, интересен и красив начин в партньорство с човека, когото харесва.
Ако прецени, че някъде в себе си има точки на съпротива към обвързването, но мъжът продължава да я вълнува, тази жена ще отиде или на консултация при психотерапевт или на някой от новите ефективни методи за бързо справяне със стари емоционални страхове и рани, или най-малкото ще се обади на приятелката си със статут на съветник по сърдечните дела, за да обсъдят начините да преодолеят проблема, който си е подал рогца и копита от мазето на подсъзнанието.
Ако истински го харесва, тя никога няма да го занимава с това какъв е бил животът и недоразуменията в предишните ѝ връзки.
Е, да смятаме ли? В цифри? За един месец инвестицията в желанието да поставиш ново начало за себе си с някой друг е: 3 х 20 (за маникюр) + 100 (фризьор, поне два пъти за месеца) + 45 (кола-маска) + 100 (минимум за нещо ново в гардероба) + 3 х 50 (средна цена за консултация с професионалист или приятелка, защото с приятелката ще седнат да хапнат, пийнат или ще натрупат такава телефонна сметка) + 50 (таксита) + 100 (всичко, което ще занесе у тях)... станаха си около 600 лева.
И това е в случай, че срещите са сравнително рядко. Ако вечерите са по-често, инвестицията спокойно ще отиде и задмине 1000 лева. На колкото и вечери да я е завел и да приемем, че той ги е платил, а не са си делили сметката, една жена не може да изяде и да изпие толкова.
Спомних си, преди време, мой познат развиваше онази философия, колко са меркантилни жените и как не разбират, че на мъжете им излиза по-евтино да си плащат за секс, отколкото да имат връзка. А в същото време са платили 3 сметки по 100 лева, от които поне половината са алкохолът, изпит от самите тях, плюс усилието да се избръснат за вечерята. И за десерт – "не съм готов да се обвързвам, защото имам емоционални рани". Хайде стига, този филм е сбъркан по условие.
И въпреки че сега го направих, за да се знае, че ако става дума буквално за пари, инвестицията на жените в едни отношения, съвсем не е по-малка от разходите на мъжете за нас, ние обикновено не говорим за това.
Напротив, ще си плащаме и маникюра, и козметиците, и фризьорите, и новите дрехи, и терапиите, ще работим двойно повече, за да си го позволим като разход, само и само продължим да убеждаваме мъжете, че сърцето може да се отвори.
И това е за наше общо благо и добро. И никога, ама наистина никога няма да седнем да пресмятаме с калема колко пари и изплакани сълзи сме инвестирали в тази кауза.
В момента, в който се случи, всичко ще забравим. Дори ще забравим, че е имало моменти, в които ни е било толкова трудно, че сме били готови да зарежем цялата тази работа и да живеем без мъже.
Защото моментът, в който се отвори сърцето много прилича на моментът, в който си видиш бебето за първи път. Една пълна анестезия на щастието и безусловната любов се разлива из цялото тяло. Колкото и да си пищял по време на контракциите, че никога повече, за нищо на света няма да родиш отново, щом тази любов се разлее в цялото тяло, единствената реплика е – готова съм да родя отново. Сякаш болката и отчаянието никога не са били у теб.
Това е истинският ден за разплата. Когато вече не става въпрос за разплата, а единствено за удоволствието от споделеното време заедно, което ни вдъхновява да живеем.
Прочети още от Михаела Петрова в Edna.bg:
На женска приказка през времето: I част
На женска приказка през времето: II част
"Семейството не е за да си щастлив. То е отговорност"
Съкровища в емоционалния багаж
Толкова лесно, колкото усмивка
