По никакъв начин няма да споря, че морските забивки имат своето очарование. Те често са лишени от условностите, с които се съобразяваме в типичната ни среда извън сезона на "ваканцуването". В релаксирало състояние без типичния ежедневен стрес, допаминът и норепинефринът дават простор на първичния инстинкт да се поразвихри.

В такова състояние дори и дами с две докторски дисертации са способни да флиртуват и да се усетят поласкани, в приповдигнато настроение и някак по-секси от закачките на продавача на цаца и бира, стига да е симпатично загоряло момче без биещ на очи диалект (дори и в релаксирало състояние докторските дисертации имат начин да повлияят на отношението към диалекта).

Но сега става дума за друго. И то по-скоро е затова какъв кредит на доверие може да даваме на връзките, започнали като морски забивки, даже когато разликата в начина на живот не е толкова въпиюща, колкото между дамата с две докторски дисертации и момчето, което продава цаца и бира.

Тук важно е да се отбележи, че не става дума за разлика в социалния им статус. Склонна съм да допусна, че доходът на момчето е далеч по-висок, а дори и да не е, за него е далеч по-сигурно, че гладен няма да остане, защото никак не би бил високомерен към работата, която върши. Дори бих отишла в разсъжденията си и по-нататък, защото истината е, че не съм видяла закъсала жена, която е избрала мъж, който няма никакви притеснения да бачка здраво с двете си ръце.

Имам приятелки, женени за такива мъже, и съм свидетел, че освен всичко друго са обичани жени. Тези мъже ги обичат и се грижат за тях съвсем просто и чисто, със същата увереност и сила, примесена с лекота, с която биха зачукали пирон на стената. Но в техния частен случай, връзките им не са започнали като морска забивка, а точно обратното – все в ситуации, в които тези мъже са били наоколо, когато жените са изживявали изключително неприятния и силен стрес, наречен "ремонт".

Тоест освен първичното привличане - се е намесила и притегателната сила на това, че са видели у тях мъже, които създават сигурност като превръщат неща като полиуретанова смес и други сложни и неразбираеми думи, изписани върху табелките в изключително скучните магазини за строителни материали в онова, което после тя може да нарече "моят дом". Всичко това може да създаде силна връзка за една жена. Когато свърже думите "мъж" със "сигурност", спойката е готова.

Морските забивки нямат такова свързващо звено. А всички знаем, че у една жена с малко повече интелект над средно образование, ефектът от първичното привличане, колкото и страстно да е то, издиша като спукан балон, когато няма нещо друго, което да направи спойка между двамата. С изключение на много редките случаи, които описах по-горе, една съвременна градска жена с прилична кариера и професионална реализация се чувства сигурна, когато има до себе си съмишленик.

Някой, с когото е припознала целите и стремежите им като общи или поне много сходни. Това създава връзка, в която тя има доверие. И колкото и да изглежда парадоксално, тогава тя може да разкрие и много повече от съкровената си сексуална природа, отколкото в случаите, в които страстта припламва и напомпва хормоните, причиняващи влюбването и желанието за необуздан секс, където и да се "докопаме" – като във всички онези филми, в които надълго и нашироко е разказван и илюстриран разрушителният за психиката му ефект.

Ако всичко си остане на ниво морска авантюра, няма лошо. Такива неща е хубаво да се изживяват. Те имат силата да ни усмихват и зареждат с вътрешно слънце в дългите студени зимни дни. Имат силата да ни напомнят колко сме желани, когато ежедневието с неговите сто задачи успее да ни завърти в безпощадния си ритъм. Имат силата да ни карат да се чувстваме живи и в разцвета на силите си. Но и за такива мимолетни и прекрасни като ваканционно преживяване моменти, важи правилото на Чехов: "Няма нищо по-хубаво от приятелите от село, но през лятото и на село и нищо по-лошо от тях през зимата в града".

А всички знаем, че "зимата в града" е по-дългият сезон, дори и да приемем, че има читатели, които живеят на вечно лято – то съвсем не е ваканция, зимата в случая е метафора. И ако имаме някакъв дълг към себе си, той включва тя да ни бъде приятна, уютна и най-вече споделена заедно с някого, с когото имаме известна сигурност, че можем да сгрявяме душите си ежедневно на постоянен и устойчив на всякакви бури огън. А то се изгражда, когато между нас има нещо, което бих нарекла "творческо привличане" в най-широкия му смисъл – когато представите ни за света, който заедно можем да създадем, съвпадат, но преди това всеки ясно си ги е формулирал за себе си на индивидуално ниво.

Стремежът към подобно партньорство и грижата то да укрепва ми изглежда единственото оправдание да се събираме по двойки. Всякакви други причини да отдаваме значимост на връзките между мъжете и жените са или безцелно забавление за временна разтуха и самозабрава или имат някакво значение, доколкото да научим някой друг урок, но така или иначе завършват някъде по скалата между "нелепо" и "безсмислено" до "драматично" и "травматично".

И макар все още да не съм в състояние да махна с ръка на някоя и друга морска забивка, определено бих си я спестила в името на това да не загасва постоянния огън на творческото привличане.