Миналия път стана дума за това, че от всички стари модели, включително на взаимоотношения, ни е толкова байгън, че интуитивно не ги избираме, дори и когато си имаме работа с добри, симпатични и чаровни хора, които не си служат с методите на манипулацията и насилието във връзките си.

Знам, че това не важи за всички и че все още повечето хора търсят сигурността в традиционни ценности, но ако допреди петнайсетина години не срещах особено разбиране, когато обяснявах, че старите модели няма как да функционират дълго, защото не са поставени на здрава основа, сега вече все повече хора – и мъже, и жени го изпитват на гърба си.

Дори и да не осъзнават причината, знаят, че "нещо не им се получава". И често търсенето на "волове под телета", че жените били станали еди-какви си, пък мъжете еди-какво си води до все по-големи трудности да седнем да се разберем, а после да легнем и когато станем пак да ни е добре, вместо да започнем да се чудим след някакво време "сега, какво да го правя този симпатичен човек"...

Ако това беше само моя опитност, със сигурност щях да си премълча и да потърся някакви грешки у себе си. И така съм правила през годините. Премълчавала съм, изследвала съм почти всички древни и съвременни модели на взаимоотношения. Изчела съм вагони с книги, сама съм изписала хиляди страници по тези теми. Изгледала съм сума ти филми и сериали.

Експериментирала съм с разнообразни по своя характер връзки, съжителство, партньорство без съвместно жителство. С бохеми, с добри момчета, с лоши момчета, с артистични натури и с практични пичове. До границата на брака, обаче.

Защото по моите критерии, за да направя такъв избор – да се подпиша в гражданското и да заявя пред Вселената, че съм готова да застана до този мъж в добро и лошо, докато смъртта ни раздели, би следвало да означава, че моделът на взаимоотношения ми отива. И при това в по-класически смисъл – не е нещо, което би се износило за един-два сезона. Което в превод означава, че преходните ценности и мода във взаимоотношенията много малко ме вълнуват.

Мога да ги "облека" по време на модната им вълна, няма проблем. И не само, че съм го правила, но дори бих могла да кажа, че в пика на 30-те си години изключително много се забавлявах да бъда от новаторите в съответните модни тенденции по отношение на връзките.

Вярна на своята философска и изследователска природа, открих и линковете на всяко едно модерно явление в древността. Онова, което се случи в световен план от 30-те години на ХХ в. до към първото десетилетие на ХХІ в., като процес на отърсване от патриархалните норми в свободния от догми свят, с всичките му там сексуални революции, всъщност не роди нови модели. Само извади на светло старите – онези, които са били типични за разцвета на всяка културна цивилизация, и на Изток, и на Запад.

С тази разлика, че по-популярни са източните, защото техните източници на информация са структурирани в някаква система на учения – били те кама-сутра, тантра, даоистки практики, обученията в школите за гейши и прочее.

Докато Западните са си се случвали по стар западен обичай като естествена част от социалната структура на обществото и в пряка връзка с празниците, по време на които е била почитана Земята и нейните сезони, цикли и ритми.

В този ред на мисли, много ще се радвам да ви изненадам, но не е нужно да се прехласваме по източни техники, защото западните винаги са били по-свободни, в смисъл – за всички. Без необходимост от школи и учения.

С пълно осъзнаване, че в момента ще профанизирам малко повече, за да го кажа на разбираем език, източният модел на създаване на ценности предполага "посвещаване". Западният предлага "участие" – на принципа на естествената синхронизация на скачените съдове. Ако участваш и го правиш, си посветен. Знанието става естествена част от теб. Дисциплината да учиш, да ходиш да се мъчиш, да следваш строги правила, за да придобиеш знание било то и по отношение на сексуалността и взаимоотношенията просто не му отива на натюрела на Западния човек.

По-объркани хора от тези, които ходят на курсове за взаимоотношения и сексуалност по модела на източни практики, не съм срещала. Извинявам се на онези, които вярват, че това е тяхното спасение по отношение на партньорството. Не е.

В най-елементарния случай от подобни курсове може да се научи как да певърнеш връзката си в печеливш бизнес. Защото не знам дали знаете, но поне що се отнася до източните женски школи, свързани със сексуално посвещение, тяхната основна цел е била жриците да имат достатъчно време, удобни къщи и никакви грижи за домакиство и деца, за да могат да отдават времето си на стремеж към връзката с Бога, както и да са го наричали на конкретното място.

По тази причина е трябвало да бъдат осигурени, да имат прислужници и всичко необходимо, за да не се разсейват с типичните женски задължения от зори до мрак. Любовните им умения са били жизнено нужни, за да си осигурят тази издръжка докато се посвещават на висшите си идеали.

По тази причина източните учения, които проникват на Запад като някаква панацея за интимните отношения, биха могли да имат добър ефект върху постигането на власт чрез секс. Евентуално. Но тяхната цел в същността си е да бъде извоювана независимост на жената.

Когато съществуват доминиращи патриархални норми в едно общество, това е изключително важно. Но когато едно необвързано момиче или пък жена с разклатено доверие в брака си от големия град на ХХІ век, тръгне на такъв тип курсове, е добре да има едно наум, че те ще я подтикнат към независимост, не към обвързване. Или още по-ясно казано – това са нещо като практики за "монахини в градска среда".

Като тук единствената разлика между западната и източната монахиня е, че втората е имала уставно право и дори задължение да проституира, за разлика от западните си посестрими, посветени на небесния жених.

Не казвам, че това е лошо, а само споделям накъде пътува този влак, в случай че сте решили да се качите на него. В идеалния случай, това са все методи за овладяване на собствената сила, което  по есетствен път води до възможността да се изпита едно много по-мощно разбиране и изживяване на любовта.

От един порядък, който на физическо ниво е трудно да бъде изживяно с някой в плът и кръв. И е много по-разтърсващо и дълбоко дори и от най-прекрасния оргазъм. Но, ако не това е целта ти, разочарованията в интимния свят може да са големи. Ако не си наясно какво ти се случва, има да се чудиш и маеш, защо ставаш по-сетивна, чувствителна и преливаща от любов, но същевременно сексът няма как да задоволи тази отворила се бездна от чувственост.

Както и че вместо да полудяват от страст, мъжете започват да дават заден ход, защото интиутивно разбират, че тази енергия не е онази, първичната, която им го "вдига", както и че има "сила", която не могат да подчинят и управляват.

Като добавим и факта, че днешните момичета здраво работят и не са принудени да имат мъж, за да оцеляват, ето ти го разминаването. И колкото и да се стреми една такава жена към стабилна връзка с мъж, по-вероятния изход на този етап от процеса е да стане по-скоро "монахиня в градска среда".

Добрият баланс е да комбинира източния модел със "западна практика". Тя е много лесна и достъпна. Но за нея – следващия път.