Освен рождените дни, коледните и новогодишните празници, дните преди сватбата, барабар с целия им организационен хаос, обикновено са и дни на равносметка.

Дори и във времена, в които двамата са живели заедно известно време – месеци или години.

Колкото и позитивно да сме настроени към отворените връзки и независимо, че те понякога са по-дълготрайни от брака, очевидно не е никак случайно, че моментът на официално свързване между двама души, се води за тайнство, както е и с кръщенето.

Преди да произнесе човек обет, неизбежно отхвърля едни убеждения и се съгласява, обещава пред себе си най-вече, да носи отговорност за своя избор.

Разбира се, това понякога е несъзнателно и много често големи хора не се различават от бебета, при които някой друг взима решение да дадат такъв обет.

Но по една или друга причина, около мен има предимно хора, които правят тези свои избори съвсем осъзнато.

И последното моминско парти, на което бях, за пореден път доказа ефекта на стоте маймуни – че и един осъзнат да има и да даде тон за песен, всички останали се разпукват като пуканки и си спомнят своите моменти, в които са осъзнали нещо много важно и то им е станало надеждна котва като всяко откровение.

Така се случи и на последното моминско парти, на което бях и с удоволствие си припомних, че колективната женска мъдрост/разум е голяма работа, стига жените да се харесват взаимно и истински да желаят доброто една на друга. Говорехме си за онези моменти от битието на нашата младоженка, когато повечето от нас познаваха по-добре него, отколкото нея.

И както се оказа, повечето не са си мислели, че нещата ще стигнат до сватба. Всяка една от нас ѝ разказа моментът, в който си е дала сметка, че при тях нещата са сериозни.

Аз познах по това, че тя не го коментираше още в началото. Нали знаете, момичетата обичат да си сверяват часовниците като споделят с приятелките си едно-друго за отношението на мъжа в самото начало на връзката.

Тя не е потайно момиче по принцип. Напротив, плямпа доста, дискутира отношенията между мъжете и жените, понякога и в блога си. Този път мълчеше. Това беше ясен знак, че много истински го е харесала. Това пространство за нея явно беше нещо свято.

Друга приятелка, малко в стила на Саманта от "Сексът и градът", каза:

"Аз знаех, че тя спи с него, но не ме интересуваше особено, докато една вечер не я закарах до срещата ѝ. Когато ги видях как се посрещнаха и целунаха, спрях и ги гледах докато се отдалечаваха... Тогава разбрах, че тези двамата се обичат. Беше толкова красиво усещане."

Трета сподели, че се е притеснявала той да не я нарани. Не защото е от момчетата, които по принцип са склонни да нараняват, напротив – чувствителен човек е и дори по-често е предпочитал той да поеме нараняването, за да не страда някое момиче..., но то е същото – когато някой е чувствителен, не е много ясно кога ще избере да се затвори в черупката си.

Спомни си, че когато се опитала да ѝ го каже в началото, в крайна сметка се ядосала на себе си.

Защото по време на разговора им изведнъж осъзнала, че никак не е задължително начинът, по който тя познава този мъж, да е еднакъв с начина, по който го възприема настоящата му любима. Дала си е сметка, че в другия човек обикновено виждаме най-ярко онова, което ние самите отразяваме. И не е коректно да го натрапваме на другите като единствената истина за него.

Младоженката ни слушаше, леко учудена от всичко, което ни е било в главите за тяхната връзка в началото и каза:

"Да, аз не исках да ви питам нищо, нито пък да коментираме, защото исках да си съставя собствено мнение. На всяка една от вас много вярвам и обичам и щяхте да ми повлияете".

Бинго. Така е. Приятелките влияят, роднините влияят, ако средата на двамата е обща, и това влияе. Човек наистина трябва да положи усилие и да си даде време да опознае другия като изключва доколкото е възможно този страничен шум.

Но също така е вярно и друго. Че ако в самото начало интуицията не ти е подсказала, че това е твоят човек, ще имаш нужда да приказваш. Ту за да си доказваш, че той е... може би, ту за да се разубеждаваш, че явно не е той с главното "Т".

А когато нещата се случват естествено, без да има нужда от някакъв анализ и вътрешни преодолявания, дори и външните хора успяват да видят, че "тези двамата се обичат".

И нека да са живи и здрави дълги години.