Животът на Мария Шрайвър, известната журналистка и бивша първа дама на Калифорния, претърпя сериозни сътресения през последното десетилетие. След признанието на съпруга й, актьорът Арнолд Шварценегер, че е баща на извънбрачно дете, техният свят се преобърна. Въпреки че Арнолд призна своята изневяра и детето, Джоузеф, през 2011 г., болката от това откритие продължи да преследва Мария за години напред.
През целия си живот Мария е била подложена на огромни обществени очаквания – като дъщеря на една от най-известните семейства в Америка, като съпруга на една от най-големите знаменитости и като майка на четири деца. Но нищо не я е подготвило за ударите, които животът й поднесе през 2009 и 2011 година, когато тя загуби и двамата си родители, а след това преживя разкритията, които разрушиха брака й. Тя описа раздялата си с Арнолд като "брутален удар, променящ живота", като за нея той беше "последният камък, който разби всичко, което беше останало от нея".
Същото това време, когато тя бе изпълнена с тъга и объркване, съвпада и с нейното решение да се сбогува със съпруга си и да се насочи към пътя на изцелението. В своето ново издание на поезия, озаглавено „Аз съм Мария“, тя споделя разкритията за болката си и личната си борба да се възстанови след предателството.
"Започнах да пиша, защото бях загубила себе си", казва тя. Чрез поезията си, Мария открива силата да се изправи пред страховете си, да се освободи от скръбта и да намери ново значение в живота си. Въпреки всички изпитания, които е преживяла, тя продължава да черпи сила от децата си, които я подкрепят с "грация, доблест и смелост" в най-тъмните й моменти.
Мария преминава през дълго и трудно пътуване към изцеление, като търси помощ от терапевти, лечители и шамани, а дори прекарва време в манастир. Това търсене на вътрешен мир не само че е символ на нейния стремеж към възстановяване, но и показва, че не е нужно да се справяш с болката сам, а понякога може да я преодолееш, ако се отвориш към нови възможности за лечение.
Въпреки трагедиите, които са я сполетели, Мария Шрайвър не само се е справила с тях, но е намерила ново начало, което не е дефинирано от миналото й или от чуждите очаквания. Днес, тя не се страхува да бъде себе си, да бъде Мария. И сега, като жена, която е преминала през толкова много, тя е пример за всички нас как болката може да бъде катализатор за личностно израстване и за намиране на вътрешна сила.
