Любовта не трае три години. Тя не зависи от времето, за нея няма мерни единици.
С цялото ми уважение към Фредерик Бегбеде, любовта е вечна.
Друг е въпросът, на кого му е дадено да я опознае.
В днешно време се появиха много ментета на любовта. В стремежа си да бъдем опитомени от някого, затваряме широко очи и си играем на чувства. Това е разбираемо. Свободата често е егоистична и по това тя много си прилича с любовта. На пръв поглед и двете са общодостъпни, но само личната увереност, че ги притежаваме, създава в нас измамното усещане за щастие.
Любовта от пръв поглед е класика в жанра. Двама души се срещат в някое кафене, разменят си по усмивка и вече знаят, че са създадени един за друг. Трябва да се слагат паметни табели пред входа на тези кафенета.
Изгубената любов вероятно е начинът да продължиш да обичаш еднопосочно. Тя не се изчерпва. На нея ѝ отива скрин със стари снимки, запечатали усмивките и целувките на двама.
Невъзможната любов също е еднопосочна. При нея няма нито скрин, нито снимки. Но пък предполага невероятно въображение.
Удобната любов създава комфорт най-вече във физически смисъл. Хубава кола, модни дрехи и аксесоари, малко емоционална ленивост и мечта по любовта от пръв поглед.
Единствената любов може да започне онлайн, в кафенето или на парти в общи приятели. Независимо от повода, тя е категорична. Тя не познава скритите погледи встрани и желанието да бъдеш с друг.
В днешно време, изглежда има много видове любов, въпреки че тя или съществува, или не. Вероятно чувството ни за самосъхранение поражда заблуди, които помагат на чувствата да оцеляват. Но каквато и да е причината, любовта никога не трае само три години.
За любовта времето не съществува. За нея няма определение. Няма да я разпознаеш по официалната рокля. Тя просто се случва. Ментетата не ѝ отиват, не можеш да си я купиш от Женския пазар.
Любовта е вечна. Като нуждата да бъдем опитомявани.